пролетно и леко

Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи. Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока. Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа. Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън. Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :) А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е... Пролетно ми е... Леко ми е...

.

неделно утро

Снощи имах някакво неприятно главоболие, което не се повлия от опитите ми да се отърва от него. Но затова пък времето ми с главоболие беше изключително, ама наистина изключително,  резултатно, що се касае за размислите ми и решенията, които взех. След неприлично късното ми лягане, поради невъзможност да заспя с болки, тази сутрин се събудих точно, ама точно, минута преди алармата си. Веднага станах. Дори не помислих за обичайните "още две минутки".
Денят ми започна според всичките ми най-добри намерения с лимон и топла вода, а след малко и пчелен прашец. В това време си направих няколко билкови запарки.
Топло обличане и разходката сутрешна, въпреки мъгливото и росолящо време.
Топлите /все още/ чайчета ме посрещат след едночасовата разходка. Днес екзотика има за хапване - райска ябълка и киви.
Тук е момента да си призная, че запазвам приема на растителен протеин с кисело мляко. По време на хранителния ми план това беше за обед, а причината е, че съм се ориентирала към вегетарианство и не съм имала достатъчно източници на качествени протеини. Признавам, че не споделям това мнение, но така или иначе, протеин ми се намира и решението ми е да го използвам сутрин. Сутрин е силно казано, защото се случи, а и ще се случва след единадесет часа.
В момента се чувствам изпълнена с енергия. Да спомена ли и бързото ми ошетване в кухнята? ;)
Сега искам да попривърша с някои задачи поизостанали, затова ще си поработя. Какво като е неделя? Аз сама си избирам кога и колко да работя. Нека само да има работа ;)
За деня си имам и още планове за добрите ми навици. Но всичко по реда си.
Топла неделя!
Дори и един чай може да промени деня...

.

утрото на вторник

Утрото на вторник е свежо, есенно събуждане.
Денят очакван е и бързо се организирам за излизане. Не пропускам закуската. Прецизно си претеглям извара, ябълки и орехи. Хапвам си ги с усмивка и позитивни мисли за успешен ден. Взимам си вода и излизам.
Лекият ветрец предсказва есенните дни. Недоразсъмнало и сиво-облачно е. Но настроението на максимум е.
Имам си компания и километрите по алеята неусетно са извървени. Бързият ни ход, споделеното от лятото, тибетските упражнения ни зареждат с енергия за целия ни ден.
Все още усещам енергията на есенното утро. В късния следобед, въпреки притъмнялото небе, летния порой и ужасяващите гръмотевици, които предполагат степен на сънливост, на мен ми е бодро и работно. Отхвърлям задача след задача, музата си следвам и пак към следваща задача се отправям.
Да действам...

.

неделното утро

Неделното утро се усмихна с плахи слънчеви лъчи. Но и те бяха достатъчни, за да започна деня си по най-добрия начин за мен.
Под покрива, на голямата тераса, е мястото за сутрешно раздвижване. След него следват тибетските упражнения, които отдавна не бях правила в пълен вариант - по двадесет и едно повторения. Почти ги достигах, но днес достигнах максимума. А истината е, че имах енергия и желание за още, но... двадесет и едно повторения са достатъчни.
Следващата стъпка в неделното утро е закуската. Откакто ми е позволено и има плодове в градината, закуската ми е плод, извара и орехи.  След закуската се поразходих боса по тревата ;)
Сутрешният хлад и дъждовните капки от снощи са прекрасен тонизатор за цялото тяло. И за духа. Разбира се в съчетание със слънчеви лъчи, цъфнали рози, летни хризантеми и невен.
Нацъфтелият лофант с неустоим аромат и рояк пчели е притегателен акцент, след срещата с който си тръгнах с клонче билка за ароматния ми чай.
Време е за малко работа в градината и по двора. Това е в графата - градински фитнес :)
Обещах си, че ще имам повече движения днес и ги имам. Ще имам и още до края на деня.
А сега е време и за по-сериозна работа.
Спорен ден!  Какво като е неделя ;)

.