пролетни мисли

Откривайки радостта от движението в различните му форми, откривам нов свят.
Харесва ми разнообразието, промяната, предизвикателството.
Последните дни осъзнах нещо. Движението, което най-много положителни емоции и тонус ми носи е това, което е навън, сред природата. Всякакво движение - важното е да е навън!
Колоездене, бързо ходене, упражнения... Сега усетих, че въпреки почти всекидневните ми тибетски упражнения, които правех на проветрено или отворен прозорец, упражненията направени в гората са нещо съвсем, ама съвсем различно. И усещането за свобода и простор, и тонуса, и усмивката дори, която е с мен, са толкова различни и пълни в същността си, че все едно правя съвсем различни упражнения.
Решение има. Ще използвам всеки възможен ден да си доставям тази радост - радостта от движението!
Днес е малко... облачно, но се прокрадва слънчев лъч. Ще го използвам!
.

разходка в гората

Днес направих една дълга, дълга разходка.
Повече от два часа движение.
Имаше изкачване, слизане, пак качване и слизане. Разходка по равен и по неравен терен.
Натоварването бе добро. Изморих се добре :)
Пих витамин С, за да нямам мускулни неразположения утре.
А сега един по-топъл душ ме води към Сънчо...






Подходящата снимка намерих тук - в блога на Петър Рашев.
.

нов сезон

Открих сезона на велосипеда :)
Дали изглеждам така?!?!?!

Ще дойде лято... май така ще е по-добре ;)

Тогава?
Денят е чудесен за всякакви занимания навън!
Да действам!

движението...

Малко бяха зимните дни без движение за мен.
Не винаги с интензивни занимания, но затова пък със завидно, за мен, постоянство.
Разбира се, резултатите са малко далече от планираните, но много по-важна е тенденцията към тяхното развитие.
Още повече, че в днешния ден с пролетни нюанси бяха отчетени резултатите ми без метър и кантар. Най-хубавият отчет - с прегръдки, ласки, поглед...
Поглед... и то какъв... изненадан, доволен, поощрителен. Забравих ли нещо? Сигурно. :) Това бе погледа на любимия, който е безкрайно търпелив, най-голямата ми опора и стимул да продължавам.
И аз продължавам и ще продължавам. Искам днешния поглед съвсем скоро, ама много скоро, да го видя още по-приятно изненадан.
След такъв поглед и след усещането за пролет, което в следобеда на вчерашния ден бе невероятно засилено, бях много ентусиазирана, и направих страхотно раздвижване. Обещах си, че все по-често ще е така. Колко му е...
Колко ли? Ами само спомен за днешен поглед ми стига за дълго.
Ето, сега ще използвам ранобудността си за раздвижени занимания, докато другите спят.
Хубаво е да усещам жизнеността в тялото си. А какво друго може да ми даде това усещане, освен движението и радостта от това движение. Радостта ме изпълва и ми дава стимул за още движение.
Започвам новия си ден. С усмивка и... тибетските упражнения.
.

пролетно

Днес ми е усмихнато.
И пълно с енергия.
Дори и ранобудно ;)
Събудих се преди алармата с мисъл свежа, с предчувствие. Оказа се, че е така. Вест от далече ми донесе потвърждение. И още повече ме усмихна.
Сега... сега съм готова дори Еверест да изкача. Нищо, ама наистина нищо не може да ми попречи на устрема и оптимизма, с които денят дойде при мен.
В този миг и слънцето се усмихва навън. Хе, то да види нещо от мен :):)
Навън ухае на пролет. Как ли ухае пролет? Ами лесно е да се провери. С усмивка се навън излиза, поема се дълбоко въздух, мисли слънчеви се сбират, песента на птичките е бонус ;) и... ето, пролет е това.
И в сърцето някакви такива, настроения за полет се зараждат. Настроения за движения.
Увереност в мен напира. Ще я използвам.
Вече планове за днес направих. Съобразени са с намеренията и целите ми, ония по-дългосрочни.
Хайде за дела е време. Днес издънки не ще допусна, знам го.
:):):) Пролет е навън!
.

лесно е...

Днес ми беше лесно да не правя отклонения от пътя.
Опитвам се да разбера кога ми е лесно, кога невъзможно и кога просто си става.
Днес ми бе някакво апатично. А в друг такъв ден не ми е лесно.
Понякога в ден изпълнен с еуфория е много лесно. А следващият еуфоричен... не е за разказване.
Днес ми е нещо тъжно и някак мързеливо. Но това не ми попречи да се пораздвижа.
След подобно раздвижване понякога ми става много енергично, но днес - не. Остана си същото, мързеливо и някак си тъжно.
Как да разбера кога и какво се случва с мен? Прекалено ли се взирам в себе си?
Все по-често откривам, че не се познавам...
Кога ли ще се опозная?
А днес... ми беше лесно...
.

стрес

Стрес...
Не е много фотогенична дамата на картинката...
То и аз едва ли съм била...
За да оцелея след бурята, развихрила се край мен опитах да си помогна с три таблетки валериан...
Обикновено такава доза не познавам...
Но сега...
Не помогна...
Намерих шоколад... голям... и още един... голям...
Няма ги вече...
Бурята поотмина... малко просветля...
А аз не знам... да се радвам ли на оцеляването си... или да се мразя заради изяденото...
Май няма полза нито от едното, нито от другото.
Стресът е... дефиниции много...
А когато ни застигне е различен, непредвиден, недефиниран...
Абе... стрес... какво да му описвам.
Винаги, в най-неочакван момент ще се намери повод...
Хайде, стига тази вечер.
Утре... трябва пак да се взема в ръце и аз да владея себе си...
.

доволна съм...

Доволна съм.
От две седмици съзнателно не се качвах на кантара, забравих за метъра.
След като си отчетох много положителни и хубави резултати за предишния месец, реших да продължа, но без да се меря през 3 дена. Знам, не е добре, но от любопитство или пък от ентусиазъм, го правех доста често.
За изминалите две седмици се доверих на субективните си усещания. Лекотата, която ме съпътства в дните ми, дупките на колана, които никога до сега не са били използвани, усмивката на огледалото...
Днес обективните резултати потвърждават правилността на движението ми по избраната посока.
Тогава... продължавам в същия дух...
По познатия път, но и с отклонения по крайпътни пътечки, които понякога имат много красота и настроение с нови предизвикателства.
Имам нужда от предизвикателства.
.

грип, хапчета и други мисли...

.

Шаренки са... Като бонбонки...
Обаче аз не ги искам. Ама никак не ги искам!
Кой ли ги иска? Може би никой няма да кажа - аз. Обаче много ги взимат всеки ден, че и по няколко пъти, дори с години...
Със сигурност са необходими за някои хора. Животоспасяващи са.
Но за другите... дали винаги са необходими?
Дали в бездейно очакване някой друг да ни свърши работата не посягаме към по-шаренките. Може би е удобно - хапче за ръка, хапче за глава, хапче за черво...
Та аз ръка ли съм или черво... Не съм ли цяло?!
Признавам си грешката - много чета. Какво ли не. А пък се опитвам и да мисля...
Поредните размисли са с повод - грип... бацили разни ме повалиха днес в леглото.
Консултация с личен лекар. /Тук съм късметлийка, избрах си го! Съзнателен, целенасочен избор. А не просто - някой, все едно кой./
И защото изборът е мой на лекар, не получих рецепта с витамин С и антибиотик. Получих здравосмислени съвети. Организмът сам ще трябва да се справи. Достатъчно е аз да му не преча. Малко помощ от природата - чай и мед, и други дарове безценни, но са все природни. Повече почивка, лек масаж, позитивни мисли.
Та едни въпроси ми напират... Каква ли медицина е имало преди време, даже не далечно?
По нашите земи - билкари, които са разглеждали човека като цяло. Пример - Петър Димков - лечител народен... И не е само той. Имената не са важни, по-важни са делата и наследството от тях оставено - българска народна медицина.
При поглед по-на изток - индийската лечебна традиция използва се до днес - Аюрведа. До колкото съм осведомена на над пет хилядолетия са знанията. Светът е вече малък, знанията стигат и до нас.
В същата посока - китайската медицина... Подобна възраст за знания и умения, които са безценни. Но оценени от наследниците си.
Там, на изток пазят си традициите и знанията. А тук... световната конспирация е намерила чудесни почви. Много лесно отричаме традициите, заменяме ги със знания еднодневки, които утре ще заменим с други, според вятъра на парите. Затова ще "тичаме" по разни пътеки и не знам какви съчинени думи, за да ни "лекуват" крак, а да разболеят дроб, после ще "лекуват" дроб, а болест ще налегне бъбрек... една безкрайна... Не ми се мисли дори...
Стана мрачно, а  дори не си написах всичко дето ми напира отвътре.
Имам нужда от позитивни мисли. Отивам да ги търся.
Сега съм по-добре, а утре... още по-добре ще бъда.
.

зоната

Една интересна книжка. Както и другите след нея. Интересен поглед върху храненето и начина на балансиране на храните.
Това е нещото, което в момента е на дневен ред при мен. Когато за пръв път прочетох книгата се изплаших от многото теглене и мерене на храната. Но се оказа дори лесно и забавно. Освен това и възможно да готвя за цялото семейство. Храненето е доста разнообразно и приятно. Не се усеща глад. След пет-шест дена след началото у мен нямаше нито една мисъл за шоколад, сладкиш или нещо подобно. Не, че е забранено, просто не е препоръчително. А в един момент тялото не мисли за него. Дори и след моменти на емоционални стресове, които ежедневието предлага.
Дори се чувствам горда със себе си, че при един доста силен емоционален шок, не посегнах за шоколада, който бе пред мен.
С разнообразното и засищашо хранене е доста лесно. Резултатите са невероятни! Но съвсем истински. Никаква опасност от прословутия йо-йо ефект.
И най-важното - това не е диета. Това е просто балансиран начин на хранене. Начин, който води до много здравословни плюсове, а един от тях и нормалното тегло. Напълно възможен начин на живот. Лесно се свиква с измерването на грамовете протеини, въглехидрати и мазнини необходими за балансираното хранене. Дори е като игра.
И нещо, което винаги притеснява следващите някаква диета - неволните или неизбежни нарушения. Тук не се осъждат. Няма място за самообвинения. Не е проблем еднократното нарушение понякога. Това, което се случва е временно стопиране на процеса. Процесът продължава веднага след следващото балансирано хранене след 4-5 часа.
Идеално е съчетанието с някаква физическа активност. Това разбира се води до по-добри резултати, но не е основното изискване. Всичко се случва естествено и без стрес за организма.
Вече имам някои доста впечатляващи резултати. Още се уча. Ще споделям в движение, защото си мисля, че когато човек срещне нещо хубаво в живота си е хубаво да го сподели с другите. Ами... това се опитвам да правя.
Може би е хубаво да има човек съмишленик в това начинание. Но мисля, че е достатъчна и мотивацията на единия човек. Резултатите идват доста бързо и наистина са впечатляващи. А щом има резултати... каква по-добра мотивация.
.