вторник си отива

Отива си вторник. Пълен, смислен, доволен, спорен, енергиен...
Един ден с доста работа и то успешна. Един ден за едночасовата йога. И едно осъзнаване, че след йога практиките вече не съм уморена, не ми се спи, а имам енергия, енергия... Хубаво е това усещане. И една бърза сметка, че вече по-малко от седем часа нощен сън са ми достатъчни. Не е далече времето, когато ако нямах осем часа на другия ден не бях във форма.
Може би главната дума за днес беше енергия.
Тази енергия и вечерна разходка има си в актива. Три километра из почти заспалия град са си добро движение. Беше приятен вечерния хлад. За разлика от миналата вечер, когато си беше възстудено даже.
По разни причини сутринта не излизах. Основната, от които е, че ми няма дружката за сутрешни разходки. Ама утре ще се "взема в ръце" :). Не искам да пропусна магическото утро на Еньовден. Отдавна, не помня от кога, този ден ми е особен. Някак самодивско ми е... ;) /хихих/
А сега...
Време е...
Лека нощ!
Магична нощ!


.

в понеделник

След два дни без сутрешна разходка, днес денят ми тръгна си по график :)
Всичко е зелено, измито от дъждовете изобилни. Цветните моменти вече по-малко са. Но песните на птичките са тъй омайни. Изненадващо от храстите се чуват с пъстрите си трели.
Слънцето бърза да се покаже, за да заличи студено-дъждовния спомен от вчера. Реката забързана, за да отнесе мътните, дъждовни води по-далече.
Хубаво и свежо утро...
Разходка хубава си беше. Денят с енергия и усмивки ще е.
И спорен да е...

.

чудо си е

Винаги има място за чудеса.
Кофти е, когато от нищото се обездвижиш. И не е по желание. И болката с нищо досега е несравнима. Опитваш туй - онуй с надежда. Ама бързо тя се изпарява.
Много препоръки чела съм, че почивка и лежане трябва когато болката е по гръбнака. Но пък и не едно и две, според мен разумни, мнения за движение съм чела.
Е, аз заложих и на двете. И почивка и движение ги съчетах. Вчера беше графикът за йогата за час. Два часа преди това си мислех, че едва ли някога ще мога от леглото си да стана. Но станах. Йога пожелах да поиграя. Очаквах, че ще е подобие бледо, но си беше практиката пълноценна. Не казвам, че всичко беше ми възможно, но сама се изненадах. Благодарността за Соня е, защото ми показа по-щадящи пози и за мене по-полезни в този случай. Радвам се, че вчера беше ми възможно. Освен физическата част, ролята е по-голяма на енергийната част. Усещането беше за мен неземно.
Сутринта част от лекотата се беше изпарила. Но леко, леко... Дори разходката от шест километра се получи цяла. Доволна съм. Очаквах, че след това ще трябва да си полежа, но не ми се случи. Нужда нямах. Все още има болка там, на мястото първоначално. Странно ми е, че не се премести. Но определено все повече са движенията ми възможни. Разбира се не съм бездействала и днес. Правих си някои добри неща - движения, дихателни и енергийни практики... Добре ми е.
А утре, знам го, нов човек ще бъда аз. :) :) Със сутрешна разходка ще се започне.
И като споменах пак сутрешните разходки, сещам се, че там, на едно място от маршрута, енергията е специална. И мястото само си иска нещо по-специално. Ами... случва се... И е вълшебно. С думи то се не описва. Не може, а и няма смисъл. Защото се усеща...
Да, това, което ми се случва - чудо е. За мене... То е нещо, което случва се и ще се случва... И няма значение, че да го обясня не мога. Че не съм и сигурна какво е. Хубаво е...
Едно такова... чудо си е...

.

вълшебство

Йогата от вторник е... страхотно изживяване!
Едночасова практика, интензивна и дълбоко релаксираща за мене се получи. Повече от два часа ме владее усещането за лекота и релакс. Вълшебно усещане е...
Имах и друго усещане - за енергията и нейното движение. Вълнуващо! Магично е дори.
Чувствам се... страхотно сега.
Дойдох тук с нагласата да пиша и разказвам, а сега... То не може да се разкаже. То се усеща, чувства.
Аз си оставам с моите усещания и... очакването за практиката в сряда, която ще "надгради" по особен начин случилото се днес. Знам го...
А сега ме очакват вълнуващи сънища...
Лека нощ!

.

мисли в понеделник

Понеделник... един от всичките. Съвсем обикновен, но и не съвсем. Но е понеделник :)
Стълбата почти си я сглобих и по нея вече крача...
Вече пети ден храната ми е под контрол... и то какъв контрол :)
В никакъв случай не става дума за тотално  ограничаване. Но за това повече по-нататък. Опитвам да увелича приема на течности. В последните седмици нещо не ми се пие чай, но чаят е добра идея за набавяне на достатъчно количество вода. Днес си купих цвят от жасмин. Мисля, че ще е добра и ароматна добавка за разнообразяване на вкусовете.
Определено и движението ми се увеличи. Съботно-неделните /за сега/ градински занимания са със сигурност повече от обикновен фитнес. И са разнообразни.
Чувствам се по-лека, по-енергична. Време е да добавя още нещо за движение. Имам си идея и скоро ще е факт.
Само с времето нещо го нагъстяваме, ама ще трябва да се справя. Щото съм се справяла, де... То и сега "ми диша във врата", та... да действам и по другите задачи...
На работа... /нищо, че за повечето нормални е време за почивка ;) /

.

стълба

От три-четири дена си повтарям един стих:
"Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез..."
Сигурно защото истината е в собственоръчно направената стълба....А аз се чувствам... на дъното...
Това ще да е. Тогава да запрятам ръкави и стълбата си да направя...
Трябват ми материали. Много воля. Ако недостига и инат да си потърся в доза по-голяма.
Едното ми стъпало е сутрешни разходки. Имам си го и ми е добро. Второто е йога. Добре ще е и третото да е такова. Може би едно стъпало бягане на място няма да ми е излишно. Другото ще си го нарека - симпатиите на кростренажора. Може би не ще да е едно стъпалото на храненето ми разумно. Ще трябва ми за там баланс, разнообразие, умереност. Едно стъпало с мисли позитивни да си сътворя. Неувереност и подценяване да не ги използвам като материали за направата на мойта стълба спасителна. Вяра да намеря за укрепване. И надежда като противоотчайващо средство.
Работа ме чака. Не е за ден и два. Не е за седмица или пък две. За месеци ще е. И за години.
Стълбата е необходимост за всяко домакинство, за всяко тяло и за всеки дух...
Тази вечер ми е уморено. Или пък ми е дълбоко релаксирано.
Доволна съм, че знам какво ми трябва за утре. Да знам - понякога това е сила и то голяма.
Значи силата е с мен. И знания не ми липсват. И доза опитност си имам. Тогава...
Ами да си скова пък тая стълба...
Лека нощ!
Утрото е по-мъдро от вечерта - някой мъдър го е казал...
И утрото със стъпало първо се започва...

.

усмихвам се

Правя йога... и се усмихвам :) :) :)
Разбира се, че ще се усмихвам... :) :) :)
Месец май е с йога на щастието. 
Както споменах този месец имам срещи със Соня два пъти седмично. Много е интересно. Първата среща е във вторник с едночасова интензивна йога, а втората в сряда с двучасова йога практика. Първите вечери ми се получава много дълбок релакс и усещания предимно на физическо ниво. Втората вечер е вълшебна. Почти цялата практика преминава под друг знаменател. Аз правя йога но усещанията са толкова дълбоки и... отнесени... Като сън, но не съвсем. Има едно понятие - алфа ниво... това ще да е :) Вълшебно е...
Снимката на зимзелена е в синьо и зелено. Визуализацията ми по време на йога - нидра беше също в синьо и зелено. Знам, че не е случайно. Сега знам и защо са тези цветове. Осъзнах го и се почувствах особено.. и хубаво.
Още малко за случайностите ;)
От няколко дена си мислех какво да направя, как да се мотивирам, за да съм по-редовна в самостоятелните ми йога опити. Признавам, че исках, но не ми се получаваше това, което искам. Все бях с усещането, че не правя както трябва нещата.... И ето, че днес... Това е!
Вече няма да си търся оправдания. Не ми трябват :) Соня е направила чудесна видео - йога практика.
Сега, целта ми е поне два или три дни от седмицата да използвам клипа за домашните ми практика, а вторник и сряда са дните за вълшебства с практиките по скайп.
Тази вечер след йога практиката, съм и релаксирана, но и с особена енергия. Чувствам се... чувствам се добра :) Правят ми се хубави неща. Усмихвам се. Споделя ми се хубавото... Споделям си го :)
И ми е време... за Сънчо...
Лека нощ!

.

нощна разходка

Идеята е за вечерни разходки. Тази вечер не сколасах за вечер, направо среднощна стана разходката. И то каква разходка... Пет километра за четиридесет минути :) Това е отчета на джаджата ;)
Дори и среднощ да наближава, навън все още е доста топло. Какво ли ще е през юли? :)
Няма препоръки за физическа активност преди сън. Ама на мен ми влияе добре. Приспиващо дори.
Затова...  Настроена за съботна, сутрешна разходка съм.
Лека нощ!

А как ухаят акациите...

.

вечерите

Седмично по две майски вечери ще ми бъдат заети с много приятни занимания.
Седмичната йога със Соня в сряда и едночасовата интензивна йога, която е новост и за която поразказах първи впечатления.
Първата седмица с тези вечерни занимания вече е факт. Разказвам чак на следващата вечер, защото и по време на двете практики постигнах невероятно пълен релакс, след който... можех и исках само да спя :) И... спах. Сънищата ми пак бяха цветни, спокойни и особено живи.
Имах и други нови и вълнуващи усещания, но за тях друг път ще разкажа. Трябва ми време, за да ги доосъзная и да мога да намеря думите, които са най-точни. Сега мога само да повтарям, че беше ново, невероятно, силно, приятно, вълнуващо...
Сутрин се събуждам бодра, минути преди алармата. Това е доста добро постижение за мен. Може би и вътрешния ми часовник по някакъв начин се регурира ;)  Усмихвам се, но не се съмнявам, че това е възможно. Освен това за мен е и факт.
Майските нощи се случват неприлично топли. Приличат повече на юлски. Когато не спя след йога използвам началото на нощта за разходка. Тази вечер беше една по-кратка разходка. Вече знам какво разстояние съм изминала, знам с каква скорост и с колко крачки :) Така де... И аз съм в час с новите технологии. Вече си имам крачкомер на телефона и тази вечер го използвах. Резултатът е следния: 3 километра за 25 минути. Добре е, а?
Дано по-често се сещам да използвам джаджата. Това може да са доста интересни данни, които да бъдат осмисляни и умувани. Разбира се единствено и само за моето добро ;)
Несъмнено е, че доброто за мен включва движение. Движение под всякаква форма. За предпочитане разнообразно да бъде.
А сега най-доброто за мен е да потърся Сънчо. Поокъснях, ама понякога е добре и някаква работа да посвърша. Е, днес посвърших и съм доволна. Нека спомена, че и удовлетворението от свършеното през деня, също води до хубав сън.
Лека нощ!

.

сутрини

Хубави са сутрините край реката.
През всичките сезони си имат хубост. Но пролетната хубост е несравнима.
Всяка сутрин е различна. С неповторимите песни на птички, с упойващия аромат на цъфнали дървета и храсти. Със свежия мирис на зелени треви и бърза река.
Сутрешна магия...
Енергия...
Сутрешните разходки са един от най-хубавите навици, които може да имам и имам. Наскоро пак се замислих за навиците. Колкото повече хубави и полезни навици си създаваме, толкова по-малко място ще има за другите, за тези, които не ни носят ползи. Ползите са различни. Може да е радост, може да е здраве, тонус, усмивки.
Навиците имат едно много хубаво свойство. Лесно се създават. Да, точно така - лесно. Необходимо е само триседмично постоянство. Ама истинско постоянство. Така точно за двадесет и един дена можем да си създадем всеки навик. Всеки, който ние си поискаме.
Няма да мисля за лошите навици. Определението лоши си е съвсем субективно. Ще се съсредоточа върху позитивните навици, които мен ме радват. Мисля, всъщност, убедена съм, че това е начина ми.
Сутрешните разходки са един от най-хубавите ми навици...

.