стълба

От три-четири дена си повтарям един стих:
"Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез..."
Сигурно защото истината е в собственоръчно направената стълба....А аз се чувствам... на дъното...
Това ще да е. Тогава да запрятам ръкави и стълбата си да направя...
Трябват ми материали. Много воля. Ако недостига и инат да си потърся в доза по-голяма.
Едното ми стъпало е сутрешни разходки. Имам си го и ми е добро. Второто е йога. Добре ще е и третото да е такова. Може би едно стъпало бягане на място няма да ми е излишно. Другото ще си го нарека - симпатиите на кростренажора. Може би не ще да е едно стъпалото на храненето ми разумно. Ще трябва ми за там баланс, разнообразие, умереност. Едно стъпало с мисли позитивни да си сътворя. Неувереност и подценяване да не ги използвам като материали за направата на мойта стълба спасителна. Вяра да намеря за укрепване. И надежда като противоотчайващо средство.
Работа ме чака. Не е за ден и два. Не е за седмица или пък две. За месеци ще е. И за години.
Стълбата е необходимост за всяко домакинство, за всяко тяло и за всеки дух...
Тази вечер ми е уморено. Или пък ми е дълбоко релаксирано.
Доволна съм, че знам какво ми трябва за утре. Да знам - понякога това е сила и то голяма.
Значи силата е с мен. И знания не ми липсват. И доза опитност си имам. Тогава...
Ами да си скова пък тая стълба...
Лека нощ!
Утрото е по-мъдро от вечерта - някой мъдър го е казал...
И утрото със стъпало първо се започва...

.