ода за зеленчуците

Оказа се много лесно да си хрупам плодове и зеленчуци. Всъщност винаги съм ги предпочитала и много ми хресват, но не съм предполагала, че могат да ми бъдат достатъчни. Вече знам, че могат. Поне за определен етап.
Основният зеленчук за момента са краставиците. Днес разнообразих с добавка от кейл и листа от цвекло за вечерята. Откритие е за мен добавката на тахан или фъстъчено масло към салатата.
А най-хубавото е, че енергията ми е неизчерпаема. Как ми харесва това :)
За сега ми харесват зърнено-плодовите закуски и няма причина да ги променям. За обяд и вечеря е времето за зеленчукови експерименти, а някъде следобедно - някой плод. Сега се намират джанки, които собственоръчно мога да си набера, а на пазара - всичко лятно е там.
Цвеклото вече има си глави, морковите са невероятно крехки, алабашът и той ме привлича... Разнообразие ще има.
Лятно, зеленчуково и сурово ;)

.

среднощно

Вече месец крача по една пътека. Но усещам, че не ми понася. Не ми понася начина на хранене. Опитах се да мисля, че това е просто един етап, но вече не успявам. Преди няколко дена се почувствах в още по-голяма пропаст, в сравнение с тази преди месец.
Една сутрин се събудих с болка и разбрах, че не мога да продължавам така. Не бива да вървя срещу себе си. Защото точно това се беше случило.
Разбрах, че съм готова за следващата си крачка. Нещо, за което смятах, че не мога да направя за повече от два-три дни, максимум за седмица при определени условия.
Е, сега усещам, че мога. Колко? Не искам да си определям срок. Колкото... толкова...
Определено сили ми дава и личният пример на приятелка, която повече от месец върви по такава пътечка. Когато тя започна, аз започнах по моята си пътечка. Беше се настроила за две седмици, а вече е месец и тя продължава с доволство от себе си.
Време е и за мен. Истината е, че не малко съм прочела, имам своето си мнение. Нямах вярата, че мога, че ще се справя.
Сега е момента да си докажа, че мога. Едно е сигурно - няма да вървя срещу себе си. Затова и не си поставям срокове и ограничения. Крайностите във всяка форма не са моят път. Затова и толкова скоро след едно начало, аз пак съм в началото.
Преди две години личния ми лекар ми предложи да опитам през лятото суровоядство. Той нямаше опит, но негова колежка... Да, но аз не вярвах, че мога и допусках такъв вариант за себе си  от няколко дена. А може би просто не е било моето време тогава.
Понякога е по-добре човек да чете и знае по-малко. Само един пример: Убедена съм, че ползата от консумацията на плодове и зеленчуци е несравнима. Естествено в суров вид е най-добре. След това научавам колко неправилно е да се консумират плодове в диетичен режим, освен в някои изключителни случаи и в много малки дози. Да, точно - количествата са сравними с дози. Знаех, че като изям една ябълка след малко пак искам да ям нещо. Затова сигурно повярвах на нещо, което вътрешно не приемах, но се опитвах да му вярвам.
Сега не искам да давам оценки кое е вярно, кое не е. Не искам да търся единствената истина. Вече знам, че истината е там където съм в баланс и хармония. Все още я търся...
Скромният ми личен опит е двудневен. Обнадеждаващ е. Защото ми е леко, лесно, свежо, енергично, интересно... Не, не е самовнушение. Знам си /вече/, че съм добра с въображението, но /все още/ имам граница за реалност и измислица.
Знам, че няма да бъдат само два дните със сурова храна. Знам, че има какво да науча още. Знам, че искам да експериментирам с комбинации, вкусове. Едва ли има по-подходящ сезон за това от лятото. 
Както се казва - ще видим...
Пак окъснях. Пак причини си намирам. Денят е дълъг. Късноследобедна сиеста ми се случи. Кратичка, но така е по-зареждаща. Работа ми се намира, което е добре. Пък и музата дойде. :)
Време е...
Лека нощ!...

.

Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.

вторник си отива

Отива си вторник. Пълен, смислен, доволен, спорен, енергиен...
Един ден с доста работа и то успешна. Един ден за едночасовата йога. И едно осъзнаване, че след йога практиките вече не съм уморена, не ми се спи, а имам енергия, енергия... Хубаво е това усещане. И една бърза сметка, че вече по-малко от седем часа нощен сън са ми достатъчни. Не е далече времето, когато ако нямах осем часа на другия ден не бях във форма.
Може би главната дума за днес беше енергия.
Тази енергия и вечерна разходка има си в актива. Три километра из почти заспалия град са си добро движение. Беше приятен вечерния хлад. За разлика от миналата вечер, когато си беше възстудено даже.
По разни причини сутринта не излизах. Основната, от които е, че ми няма дружката за сутрешни разходки. Ама утре ще се "взема в ръце" :). Не искам да пропусна магическото утро на Еньовден. Отдавна, не помня от кога, този ден ми е особен. Някак самодивско ми е... ;) /хихих/
А сега...
Време е...
Лека нощ!
Магична нощ!


.

в понеделник

След два дни без сутрешна разходка, днес денят ми тръгна си по график :)
Всичко е зелено, измито от дъждовете изобилни. Цветните моменти вече по-малко са. Но песните на птичките са тъй омайни. Изненадващо от храстите се чуват с пъстрите си трели.
Слънцето бърза да се покаже, за да заличи студено-дъждовния спомен от вчера. Реката забързана, за да отнесе мътните, дъждовни води по-далече.
Хубаво и свежо утро...
Разходка хубава си беше. Денят с енергия и усмивки ще е.
И спорен да е...

.

чудо си е

Винаги има място за чудеса.
Кофти е, когато от нищото се обездвижиш. И не е по желание. И болката с нищо досега е несравнима. Опитваш туй - онуй с надежда. Ама бързо тя се изпарява.
Много препоръки чела съм, че почивка и лежане трябва когато болката е по гръбнака. Но пък и не едно и две, според мен разумни, мнения за движение съм чела.
Е, аз заложих и на двете. И почивка и движение ги съчетах. Вчера беше графикът за йогата за час. Два часа преди това си мислех, че едва ли някога ще мога от леглото си да стана. Но станах. Йога пожелах да поиграя. Очаквах, че ще е подобие бледо, но си беше практиката пълноценна. Не казвам, че всичко беше ми възможно, но сама се изненадах. Благодарността за Соня е, защото ми показа по-щадящи пози и за мене по-полезни в този случай. Радвам се, че вчера беше ми възможно. Освен физическата част, ролята е по-голяма на енергийната част. Усещането беше за мен неземно.
Сутринта част от лекотата се беше изпарила. Но леко, леко... Дори разходката от шест километра се получи цяла. Доволна съм. Очаквах, че след това ще трябва да си полежа, но не ми се случи. Нужда нямах. Все още има болка там, на мястото първоначално. Странно ми е, че не се премести. Но определено все повече са движенията ми възможни. Разбира се не съм бездействала и днес. Правих си някои добри неща - движения, дихателни и енергийни практики... Добре ми е.
А утре, знам го, нов човек ще бъда аз. :) :) Със сутрешна разходка ще се започне.
И като споменах пак сутрешните разходки, сещам се, че там, на едно място от маршрута, енергията е специална. И мястото само си иска нещо по-специално. Ами... случва се... И е вълшебно. С думи то се не описва. Не може, а и няма смисъл. Защото се усеща...
Да, това, което ми се случва - чудо е. За мене... То е нещо, което случва се и ще се случва... И няма значение, че да го обясня не мога. Че не съм и сигурна какво е. Хубаво е...
Едно такова... чудо си е...

.

вълшебство

Йогата от вторник е... страхотно изживяване!
Едночасова практика, интензивна и дълбоко релаксираща за мене се получи. Повече от два часа ме владее усещането за лекота и релакс. Вълшебно усещане е...
Имах и друго усещане - за енергията и нейното движение. Вълнуващо! Магично е дори.
Чувствам се... страхотно сега.
Дойдох тук с нагласата да пиша и разказвам, а сега... То не може да се разкаже. То се усеща, чувства.
Аз си оставам с моите усещания и... очакването за практиката в сряда, която ще "надгради" по особен начин случилото се днес. Знам го...
А сега ме очакват вълнуващи сънища...
Лека нощ!

.

мисли в понеделник

Понеделник... един от всичките. Съвсем обикновен, но и не съвсем. Но е понеделник :)
Стълбата почти си я сглобих и по нея вече крача...
Вече пети ден храната ми е под контрол... и то какъв контрол :)
В никакъв случай не става дума за тотално  ограничаване. Но за това повече по-нататък. Опитвам да увелича приема на течности. В последните седмици нещо не ми се пие чай, но чаят е добра идея за набавяне на достатъчно количество вода. Днес си купих цвят от жасмин. Мисля, че ще е добра и ароматна добавка за разнообразяване на вкусовете.
Определено и движението ми се увеличи. Съботно-неделните /за сега/ градински занимания са със сигурност повече от обикновен фитнес. И са разнообразни.
Чувствам се по-лека, по-енергична. Време е да добавя още нещо за движение. Имам си идея и скоро ще е факт.
Само с времето нещо го нагъстяваме, ама ще трябва да се справя. Щото съм се справяла, де... То и сега "ми диша във врата", та... да действам и по другите задачи...
На работа... /нищо, че за повечето нормални е време за почивка ;) /

.

стълба

От три-четири дена си повтарям един стих:
"Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез..."
Сигурно защото истината е в собственоръчно направената стълба....А аз се чувствам... на дъното...
Това ще да е. Тогава да запрятам ръкави и стълбата си да направя...
Трябват ми материали. Много воля. Ако недостига и инат да си потърся в доза по-голяма.
Едното ми стъпало е сутрешни разходки. Имам си го и ми е добро. Второто е йога. Добре ще е и третото да е такова. Може би едно стъпало бягане на място няма да ми е излишно. Другото ще си го нарека - симпатиите на кростренажора. Може би не ще да е едно стъпалото на храненето ми разумно. Ще трябва ми за там баланс, разнообразие, умереност. Едно стъпало с мисли позитивни да си сътворя. Неувереност и подценяване да не ги използвам като материали за направата на мойта стълба спасителна. Вяра да намеря за укрепване. И надежда като противоотчайващо средство.
Работа ме чака. Не е за ден и два. Не е за седмица или пък две. За месеци ще е. И за години.
Стълбата е необходимост за всяко домакинство, за всяко тяло и за всеки дух...
Тази вечер ми е уморено. Или пък ми е дълбоко релаксирано.
Доволна съм, че знам какво ми трябва за утре. Да знам - понякога това е сила и то голяма.
Значи силата е с мен. И знания не ми липсват. И доза опитност си имам. Тогава...
Ами да си скова пък тая стълба...
Лека нощ!
Утрото е по-мъдро от вечерта - някой мъдър го е казал...
И утрото със стъпало първо се започва...

.

усмихвам се

Правя йога... и се усмихвам :) :) :)
Разбира се, че ще се усмихвам... :) :) :)
Месец май е с йога на щастието. 
Както споменах този месец имам срещи със Соня два пъти седмично. Много е интересно. Първата среща е във вторник с едночасова интензивна йога, а втората в сряда с двучасова йога практика. Първите вечери ми се получава много дълбок релакс и усещания предимно на физическо ниво. Втората вечер е вълшебна. Почти цялата практика преминава под друг знаменател. Аз правя йога но усещанията са толкова дълбоки и... отнесени... Като сън, но не съвсем. Има едно понятие - алфа ниво... това ще да е :) Вълшебно е...
Снимката на зимзелена е в синьо и зелено. Визуализацията ми по време на йога - нидра беше също в синьо и зелено. Знам, че не е случайно. Сега знам и защо са тези цветове. Осъзнах го и се почувствах особено.. и хубаво.
Още малко за случайностите ;)
От няколко дена си мислех какво да направя, как да се мотивирам, за да съм по-редовна в самостоятелните ми йога опити. Признавам, че исках, но не ми се получаваше това, което искам. Все бях с усещането, че не правя както трябва нещата.... И ето, че днес... Това е!
Вече няма да си търся оправдания. Не ми трябват :) Соня е направила чудесна видео - йога практика.
Сега, целта ми е поне два или три дни от седмицата да използвам клипа за домашните ми практика, а вторник и сряда са дните за вълшебства с практиките по скайп.
Тази вечер след йога практиката, съм и релаксирана, но и с особена енергия. Чувствам се... чувствам се добра :) Правят ми се хубави неща. Усмихвам се. Споделя ми се хубавото... Споделям си го :)
И ми е време... за Сънчо...
Лека нощ!

.