мързеливо ми е

Тия дни, от жега ли, от друго ли... нещо ми е мързеливо. Цял следобед се търкалях в завивките, спах, четох... с една дума мързел. Излязох на поляната при тренажора да се пораздвижа привечер. Обаче люлката, наблизо, ме привлече в прегръдката си люлееща... и аз й се отдадох.
Утре ще съм в движение. По принуда. Ще намирам усмивка във всичко и мотив за повече движения.
Наближавайки края на август, това ми напомня, че скоро ще свърши двумесечната ваканция. То не бе планирано да е така, но се случи. Надявам се да съм успяла да взема всичко най-добро от времето. Със сигурност прочетох доста неща, получих нова и интересна информация. Не всичко приложих в дните си, но затова пък има дни пред мен.
Пак ми се доспа... ще се отдам на Сънчо...
Казват, че сънят до полунощ е най-ценен. Сега имам възможност да го изпитам това твърдение...
До утре...
.

здраве от прозореца

Да си отгледаме здраве на прозореца... Защо не?
Хареса ми идеята, а е и толкова лесно.
Аз започвам да събирам информация и след три седмици, след ваканцията, ще имам две сандъчета на прозореца на кухнята. Там има място и зиме, и лете.
Като начало ще си сложа няколко глави лук. Да, да... същия лук дето все ми люти като го чистя.
А защо лук? Защото прочетох в книгата "Здраве по естествен път", че ежедневното изяждане само на 2-3 перца от него е достатъчно за осигуряване на необходимите на организма фолиева и аскорбинова киселина. Фолиевата киселина се разрушава при топлинна обработка, а перцата пресен лук могат да бъдат освен полезна, и красива добавка към всяко ядене.
Тази киселина /фолиевата/ била гаранция за добро настроение. А заедно с витамин "С" засилват имунната система, преборват се с подтиснато настроение, хроничната умора, възпрепятстват израждането на нормалните клетки в ракови...
Добавям в сандъчето няколко коренчета магданоз. Че за къде без него?
Малка китка магданоз осигурява голямо количество витамин "С" и каротин, достатъчни за дневните ни нужди. С две стръкчета, сдъвкани сутрин, ще имаме свеж дъх и здрави венци.
Време е и за копър. Той си има калий, магнезий, калций, фосфор - необходими са ни.
Коренче мента, която съдържа етерично масло, в което има мед, манган и други микроелементи, от които се нуждаем. Сушената мента е добър избор, но свежо листенце върху салата е настроение в зимния ден. Запарката от мента засилва имунитета, успокоява нервите, справя се с безсънието... Лесно е, защо да не опитам.
Маточината с лимоновия си аромат - ето ми и ароматерапия...
Обичам на мащерка да ми ухае. Значи и от нея стръкче-две.
Семенца босилек ще ми осигурят нежните листенца за гарниране на домашните пици...
Май добро начало ще се получи...
Сега всичко има в градината и е толкова лесно да се използва. Използвам хубавите летни дни, за да си изсуша и прибера билки и подправки, с които обичам да експериментирам и да ползвам. Фризерът е също добър помощник. Но кой ще се откаже от свежото настроение на китка магданоз, листенце мента и босилек? Аз няма...
Ще си сложа и стръкче здравец... ей така... за разкош ;)
.

живот в здраве

Наскоро попаднах на тази книга. От нея научих за академик Борис Болотов, наричан “украинският вълшебник” - биолог, химик, физик, забележителен учен-практик с над 600 открития и изобретения, създал ново направление в развитието на медицината на бъдещето, посветил 40 години от живота си на научното търсене.
Авторите Лариса и Глеб Погожеви усетили, че тръгват по пътя на болести и неразположения, направили решителна стъпка в живота си - преместили се да живеят по-близо до природата. За своя път към здраве и дълголетие без болести те споделят и дават много интересни, лесни и полезни съвети.
Далече съм от мисълта да разказвам тук всичко, но има неща, които ме изумяват с простотата и достъпността си на приложение, а резултатът от тях е несравним.
Всеки от нас може да възвърне младостта и здравето си, да изпита радост от подмладяването си. Важното е да направим първата крачка, а след нея другите крачки са по-лесни. Не е от значение възрастта, на която правим тази крачка. Според академик Болотов, всеки възползвал се от неговата система, може да доживее до сто и петдесет години в крепко здраве.
Пътят към здравето е постоянната грижа за повишаване на защитните сили на организма.
А начините за това са изумително лесни. Съвсем близки до ума и разума.
Имам идеята да си ги публикувам тук, така ще ми е по-лесно да си ги припомням. Да си напомням, че за здравето не са необходими много усилия, нито средства, нито време, а само малко повече желание...
Желание за пълноценен и осмислен живот...
.

здраве

Не съм днес осъзнала, че здравето е най-важното... Но днес си "прекръстих" блога. Защото нещата са свързани. Не могат и в никакъв случай не бива да се разглеждат отделно.
Обичам да си чета книжки. Не питай колко съм ги насъбрала.
Една от последните е тази: "Здраве по естествен път" на Лариса и Глеб Погожеви.







.

плодове

Обичам плодове. А сега са най-хубави. Излизам и в градината има праскови, малини, ябълки, круши... Асмата, и тя ще се отсрамва вече... На пазара има дини, пъпеши, смокини... Изобилие от вкусове и цветове...
За плодовете съм чела много и все хубави работи.
Има много диети и режими основаващи се на консумирането на плодовете. За първи път срещнах препоръката за плодов ден когато четох една книга за йога. Допадна ми идеята. /да уточня - става дума за едни времена... далече назад във времето, преди N - лета, когато... ставах самостоятелна/
След време, четох за гладолечение и за олекотеният вариант с плодове, чай и мед на Лидия Ковачева. Прецених, че има истина в това, но така и не приех идеята като единствен и продължителен вариант. Да, за определен период от два-три-четири дни... можех да приема. Смятах, че с това би могло да се получи прочистване на организма по един сравнително лек и нестресиращ начин. А и захранването, което смятам, че е по-важното, би било по-естествено.
Правех си такива плодови дни - по ден-два... без усилие. Чувствах се олекотена, освежена, бодра, енергична. Определям го като положителен опит в живота си.
Последващата информация, до която стигнах бе за разделното хранене. Препоръките са за консумиране на плодове до обед. И винаги поне 15-30 минути преди други храни. Не обичах да закусвам. /сега го отчитам като основна грешка/ Вероятно защото след обичайните закуски се чувствах изморена, отпаднала, без желание за работа. Когато не закусвах нямах тези проблеми и предпочитах да не закусвам. Но опита с плодове до обед ми допадна. Дълги години го правех...
Наскоро се запознах с друг начин на хранене - балансирано хранене. В книгите се среща под името - Зоната. Не схванах много подробностите, но същността на твърденията мисля, че ми се изясни. Но всички сметки бяха... меко казано - ужасни. Смятах, че е твърде непосилно и... продължих - де с плодове до обяд, де без закуска...
До... срещата ми в нетпространството с диетолог, който ми изпрати таблички, по които много лесно мога да си претегля и съставя менюто, според моето желание, настроение, наличности... Смисълът е при всяко хранене протеини, въглехидрати и мазнини да са в съотношение най-подходящо за организма - балансирано.
Сега обаче ми е много трудно да балансирам... с това изкушаващо разнообразие от плодове...
Начинът на хранене позволява да се консумират плодове, но трябва да ги балансирам с... кашкавал например. Но... ами не всеки път ми се яде този кашкавал. Освен това ми се хапва повечко плод... с една дума - нещо балансът ми не излиза :)
Напоследък се отдавам на плодови пиршества... Обаче не всичко е толкова страшно. Най-хубавото на този начин на хранене е, че ако имам небалансирано хранене, моят организъм спира да отслабва, да се доближава до нормалното си състояние, а това е само до следващото балансирано хранене. Т.е. получава се нещо като забавяне на процеса.
След куп размисли, терзания, самообвинения и самооправдания реших - ще си хапвам плодове, те съдържат много витамини и минерали, от които моят организъм няма да се откаже. Процесът към целта ми - ще се забави. Но пък се чувствам в мир и хармония със себе си. А и все още мисля, че има истина в прочистващия ефект на плодовете.
Дали греша? Дали не греша?... Ще го повторя - в хармония и мир съм.
Значи - продължавам.
Това бяха мои си разсъждения по темата. Много съм далече от идеята, че знам всичко. Но ми е интересно да чета и научавам...
.

лимони

Тази картинка ме наведе на едни спомени... бях чела преди време...
Освен, че съм чела, но го и изпробвах. Бях и доволна. Но защо не продължих? А, де?
Става дума за лимона. Този толкова слънчево-жълто-усмихнат и ужасно кисел лимон.
Полезно е да се започва деня с прясно изцеден сок от лимон, разреден в чаша топла вода. Оказа се, че не и толкова "ужасно кисел". Дори и за мен, любителката на сладости.
По желание може да се добавя лъжица мед.
Подразбира се, че топлата вода е под 37 градуса по Целзий, :) за да има полза и от меда и от лимона.
Та, тази картинка ще е повода, още утрешния ден, да започна с един слънчево-жълто-усмихнат лимон.
Към здравето! - с лимон ;)
.

мързеливо

Тия дни ми е мързеливо. Не се хваля, за срам си е цялата работа. Имам си оправдание - разните му месечни цикли, ПМС-та и тем подобни... добре е като си имам оправдание.
Но какво ли ме "топли" това, като си имам цел? А целта ми е сериозна. Значи от утре - никакъв мързел. Ама, никакъв!
Знаех си, че август ще искам да мине бързо. Причини много, но една е...
Но така или иначе, август си е цял месец. И не бива да го губя в пътя си към целта, която искам да стигна.
Сега имам нужда от самомотивация... правя си я. :)
Утрото е по-мъдро от вечерта - казали са го умни хора преди мен. А пък аз ще добавя - и не толкова мързеливо. Всъщност май е по-добре да кажа - изпълнено с енергия, ентусиазъм, сила, воля... всички позитивни неща, които ми трябват...
Хайде, денят ще е ден с действия. И дано не си правя сметките без кръчмаря, като снощи... че снощните сметки нещо днес се развалиха...
До утре! То малко остана...
.

днес

Днес е събота, но ми е изпълнено с енергия. Започнах деня си с тибетските упражнения, които отново си направих с по двадесет и едно повторения. Няколко дни ги пропуснах. Оправдания бих си намерила - смяна на мястото, нов ритъм, но не искам да търся. По-важното е, че след пропуска на три-четири дена вече отново всичко е "под контрол". И веднага усетих ефекта от тези лесни упражнения - бодрост и невероятен прилив на енергия.
Отново се "върнах" към рейки и ги използвам редовно от около седмица. Изпращайки рейки с много любов и светлина, аз се подсещам да използвам и за себе си. И разбира се това ми носи само позитиви. Продължавам....
След доста натоварения ми ден с домакински задачи, които сама си търсех, съм решила, като се позахлади малко, да релаксирам с малко йогийски упражнения.
Доволна съм от себе си, че успявам да се "върна в график". Не, че всичко е точно разчетено. Никакви догми и задължения! Най-хубавото ми е, че всичко е свободно и по желание. Но след няколко дневното пътуване далече от дома, ми е добре да се върна към новите си позитивни навици, които с много желание и ентусиазъм си създавам в последно време. И със задоволство установявам, че са ми липсвали и сега отново усещам благотворното им влияние. Това ми показва, че пътят за мен е този... Пътят ми към нова фигура, пътят ми към повече енергия, към дълголетие и младост...
А най-хубавото е, че не съм сама. Чувствам подкрепа и това за мен наистина е много силен мотив да продължавам. Получавам разбиране за всичко, което правя, дори и за издънките. И може би най-силната подкрепа е, че освен на думи, подкрепата е и с дела.
Това е... продължавам...
.

отговори или оправдания

Не веднъж съм чела, а и за съжаление изпитала на свой гръб, въпроса за емоционалното хранене.
Най-често когато ми е тъжно и липсващо, търся да запълня празнотата с нещо. Какво по-лесно от нещо за хапване, но не какво да е, а нещо сладичко, разбирай - шоколадовичко. Колкото повечко толкова по-хубавичко...
А после? Ред е на обвинения и самообвинения. Ред е на нови планове и по-драстични мерки.
И какво? Нищо добро. Никакъв резултат, освен в по-дълбоко затъване в самосъжаления и проблемът изглежда, а май не само изглежда, по-голям.
Въпреки, че знам много за това емоционално хранене, вярвайки, че вече съм го преодоляла... ето го днес рецидивът. Липсващо ми е... и се оказа по-силно от мен желанието, да запълня липсата с шоколад... Истина е, че опитах да "запълня" с диня... уви... оказа се напълно безуспешно...
Приемам, че има и такива дни, и вярвам, че продължавайки напред, те ще са все по-редки и по-малко обсебващи с това желание...
Нека си кажа и още нещо в опит за оправдание... ПМС, ах този синдром...
Нещо отимистично, което заслужава похвала - днес се отдадох на изкушението само на половин шоколад...
Не, няма да се обвинявам и критикувам. Това не помага. Някъде бях чела - да се обичаме... Какво пък? Няма да боли. Защо да не опитам?
И сега, оправдала се, отивам да чета пак нещо мотивиращо ме, за да мога в утрешния ден да направя повече хубави неща за себе си.
.

месечен отчет - юли

Време е. Този месец нямам отчет от кантар - няма го, но пък метърът ми е с мен. Измерих се сутринта.
Ето резултатите:
- талия - минус 6 см.
- ханш - минус 3 см.
- бедра - минус 2 см.
Доволна съм. Е, ако можеше и повечко... да не съм максималист, и така си е добре. Най-важна е посоката. А това е верния път... за мен.
На обед си позволих парче домашен десерт... за награда. Заслужавам си я.
Получих и друга награда. Поздравления за резултата и пожелание да не се отказвам. Никакво отказване... обещала съм!
Продължавам напред. Сега ще прочета в една книжка за едни упражнения. Ще им намеря място в дневния си режим. Режим - звучи строго и подтискащо, но истината е, че всичко е лесно и леко, и определено не усещам задължения, по-скоро всичко е пожелателно. Най-хубавото е, че всичко правя с желание.
Продължавам... след месец ще отчитам и август. А до тогава още много ще уча и науча. Ще го споделям.
.