неделя, 26 декември 2010 г.

малка стъпка

.
Едва ли е кой знае какво постижение, но пък за мен се оказва важно. Доказах си, че мога да владея аз апетита си, че мога да отказвам това, от което нямам нужда.
Признавам си, че по празници това ми се удаваше трудно. Явно е било трудно, защото сега без особени усилия на волята всичко е "под контрол". Разбира се има разнообразие и изобилие от ядене. Има доста десерти и сладкиши. Но този път не съм техен унищожител :) Разбира се, че си опитах от баклавата, от тиквеника. Вчера си хапнах и локумки. И се поздравих, че парченце-две са ми достатъчни.
Не е кой знае какво постижение, но... аз си заслужавам самопохвалата ;)
Е, те празниците, не са свършили, но вече знам - не са страшни и аз мога да се владея.
Мандарините и ябълките са чудесни плодове за занимавка край камината ;)
Хе, сетих се и още нещо - вече два дена край мен има оплакващи се, че им е тежко, че са преяли, и пак сядат на масата или с паничка ядки се наместват пред телевизора... А аз се усмихвам и с лекота подминавам такива моменти. Чаша чай се оказа чудесна компания за мен, докато другите се измъчваха с някакви фъстъци ;) :)
Дори съм ранобудна... май прекалено... какво пък, ще имам по-дълъг и динамичен ден ;)
Я, да си застеля одеало на пода и да видим как ще се пораздвижа...
Добро утро!

.

събота, 25 декември 2010 г.

в очакване

.
В очакване на чудесата по Коледа, приседнала до горящия Бъдник в камината, мислих и премислях коледните си желания. Не всички изрекох на глас. Някои си пожелах в мислите и чак сега, останала сама, осмелих се да облека в думи, прошепнати в тишината.
Покрай празниците и заради демотивацията в последно време, не отделях достатъчно време за себе си, за движение, за хубавите ми навици... Сега си давам сметка, че колкото и лесно да изглежда да си създаде човек позитивни навици, то още по-лесно се оказва, да ги загуби.
Надявам се да не съм ги загубила безвъзвратно и да ми е необходимо по-малко време, за да си ги "припомня" отново. След като тази вечер си взех един лист и молив и си написах какво искам, смятам, че скоро се връщам още по-мотивирана и устремена към успеха си, по пътя към целта ми.
И макар празниците да не са свършили, не искам да чакам нито ден, нито час, нито миг. Не искам да чакам нито нова година, нито първо число на месеца, нито понеделник, нито утре!
И затова сега, преди 10 минути, аз направих един лек комплекс от четири-пет упражнения, нищо, че часът е след полунощ. Почувствах се отново силна и можеща.
Нека има чудеса по Коледа! Искам ги! Но пък има и "чудеса", които ги мога... да ги направя...

.