Отново късна разходка. Този път даже е документирана с числа - три хиляди и четиристотин крачки. Не е кой знае какъв рекорд, но все пак след застоя в сибирските дни си е добре.
Имаше по-малко сняг и повече лед. И контузени няма. ;)
Толкова за съботата. Неделята е на ред.
Ранобудно утро имам. Започнах го с много чай горещ. И през деня ще има още. На такова ранобудно утро му прилича и нещо по-така. И всяко утро занапред ще бъде все така. Защото искам го и мога.
Тибетските упражнения ще бъдат в арсенала на всяко следващо мое утро в следващите месеци. Защото все още си спомням дните на редовност колко енергия ми носеха. А аз си искам енергията. Искам си всичките хубави ползи, които получавах в резултат на своето постоянство. Нима ще се оправдавам, че нямам десет минутки на ден, за да получа повече енергия? Няма!
Искам си енергията, искам си настроението, искам си здравословните ползи! И ще си ги получа!
Знам! Искам! Мога!
И не забравям виброгимнастиката, която вчера получи своето възраждане на хубав навик.
До тук неделята е до средата си. Продължавам я с активност и напред. Повече ще кажа после ;)
Отивам чай с лофант да си направя...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар