понеделник, 28 юни 2010 г.

не съм забравила

Изпитвали ли сте радост от движението?
От онова движение, във всичките му форми. Дали ще е разходка, дали ще е бягане, скачане, колоездене, плуване. Мога да изброявам много и пак ще пропусна.
Радост от онзи момент, в който усещате движението с всяка клетка от съществото си. Онзи момент, в който усещате полета не само на духа, но и на тялото.
Чувството за свобода на тялото е нещо прекрасно. Движение без ограничение. Случва ми се все по-скоро след началото на физическата ми активност. И настроението ме владее все по-дълго след тренировките.
Хм, тренировки - звучи сериозно. За някой може и да изглежда малко и несериозно, но за мен е важно и сериозно. И то точно защото ме радват с моето постоянство.
Постоянство. Бих казала, че това е едно от най-важните неща, когато човек е решил да направи промяна в начина си на живот. Начинът на живот, който ще доведе до промени в качеството на живота.
Със сигурност съм чела подобни съвети много пъти. Ето, чак сега, когато го прилагам на "свой гръб" вярвам в тези думи на 100%. Защо ли не го направих по-рано? Защото сега е моментът за мен.
Радвам се, че моите клетки не са забравили радостта от движението и днес почувствах тази радост с цялата си същност.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар