вторник, 5 юли 2011 г.

днес е така

Една объркана нощ...
Сън и без сън... денят дойде.
Не ми се ставаше. В мен нещо крещеше - полежи си. Почти го чух... но лъч промъкна се в мислите ми сънени. И станах... даже малко на инат... на себе си...
С велосипеда на алеята отидох. Упражнения направих.
Посъбрах си бодрост. Не е кой знае колко, но е по-добре от нищо.
Денят е някак... тежък, но знам, че по-добър ще стане.
Сега съм тук, пред компютъра. И да поработя, и да се помотам. Как умея да ги съчетавам ;)
До мен е бутилката с водата. Литър и половина до обяд ще съм изпила. И още толкова ще опитам до края на деня. Препоръката е поне по два литра за деня да е чистата вода. В летните дни е по-добре това количество да се увеличи. Спрях се днес на три литра. Струва ми се добре. Отдавна се опитвам повечко вода да пия. Мисля, по преценка моя, че успявам, с малки изключения. Днес реших да я премеря и така ще установя дали преди съм се заблуждавала. Почти нямам съмнения, но все пак... защо да се не проверя ;)
А сега е време да се пораздвижа. Няколко упражнения, които са добър навик преди обяд. А той ще е балансиран след около четиридесет минути.
Денят продължава... по-голямата му част предстои :)

.

2 коментара:

  1. Аз уж гледам да съм "в ритъм" с водата, но последните дни незнам дали успявам. Много е важно да се пие, не просто 3-4 чашки, а 2-3 литра. Това с шишето до мен и аз го правя, но когато съм в къщи. За на вън - гледам да съм си поръчала и изпила поне 4 шишенца по 0.5 л.
    А тук днес е все още дъждовно, мокро и въздухът - влажен, някак си тежък. Още не се е нагряла земята от летните горещини и вече се усеща доволството и от обилният дъжд през нощта... На запад над Витоша небето е сиво, но може би с изгледи за подобряване, както казват синоптиците, защото на изток пък е едно такова свежо, синьо...
    В мислите ми само едно се върти сега.... много дълъг ще да е този нашия път.....

    ОтговорИзтриване
  2. Да, водата лесно се "забравя"... ще си напомняме ;)
    Да... дълъг ще е...
    Но се замисли, аз скоро го направих... Ако всеки път когато сме се заричали да го извървим, не се бяхме отказвали, дори и с най-бавни крачки отдавна да сме сигнали където искаме. По-важното е, че сега сме на пътя и колкото и бавно да е, колкото и дълъг да е, ние ще го изминем и никога няма да го започваме от начало или дори от по-далече :)
    Лека нощ! /то станало време ;)/

    ОтговорИзтриване