излишните...

 Чела съм, че когато човек задържа в себе си емоции, а край себе си вещи, започва да задържа и килограми. Понякога съм се замисляла за логика в прочетено. Може би звучи логично съвета, да се отървем от излишни вещи. Много често се дава съвет да се освободим и от дрехи, които не носим. И които няма да облечем по различни причини.
Миналата година прибрах някои неща, които ми бяха станали широчки. Защо ги прибрах ли? Не знам. Вероятно съм си такава, прибрана...
Днес реших да ги сложа в торба и да ги занеса на една жена, която бе пожелала да й дам преди време някои стари дрехи, които не нося. Тогава го направих и реших, и сега да направя това. 
Направих и нещо непредвидено, нещо, с което не очаквах да се занимавам и то точно днес. Отворих един гардероб, в който имаше дрехи от преди повече от двадесет години...Защо ли? Знам ли... Запазени са, някои са малко носени и по различни причини са прибрани там...
Събрах ги и  тях... А после си подредих на широко и свободно дрехите, които си нося сега...
Доволна съм, че го направих. Осъзнах, че щом толкова време не ми е липсвало нищо от този рафт, вероятността някога да ми потрябва нещо е толкова близка до нулата, че не си заслужава  да  пазя нищо от там. Сега ми е някакво леко и свободно. И у мен зрее една мисъл...колко ли още "прибрани" неща има, които никога няма да се използват... Може би им е дошло времето да се разделим. Както се разделям с излишните си килограми...
Важно е човек да си даде сметка, че излишното прибиране и пазене не винаги има положителен заряд. Усещам, че нещо се е променило в мислите ми. Вярвам, че е за добре. Сега си спомням, че няколко пъти съм посягала към този рафт и винаги нещо ме е спирало. Днес, сякаш ме извика дори...
Осъзнавайки лекотата на духа си в този момент, мога само да се поздравя и да продължавам напред, с изхвърляне на всичко ненужно от тялото си и живота си...
А иначе, днес е хубав ден. С движение... с правилно хранене... със спокоен ум... почти подредени мисли...

.