петък, 6 януари 2012 г.

осъзнаване

Днес осъзнах.колко често си поставям сама граници.
За съвсем дребни и ежедневни неща.
Неотдавна поставих граница от осем километра и тридесет минути с кростренажора.
Когато я преодолях, че почувствах много вдъхновена.
И това бе отново ограничение.
Ограничението на десетте километра...
Днес осъзнах, че не искам ограничения и граници, които сама си поставям.
Затова преодолях още една граница.
Границата на четиридесетте минути.
Днес минутите са петдесет, а километрите над дванадесет.
Осъзнах, че имах усилие на мисълта до 25-30 минути след началото.
Може би защото това е първата граница.
След това... имах усещането, че мога до безкрай.
Няма да се заричам за четиридесет, петдесет или шейсет минути.
Ще го правя докато е приятно.
Тогава има и удоволствие, и удовлетворение.
Като днес.
Въпреки мрачния ден.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар