Не й се започваше, мързелива е, уморена е.
Имах желание и възможности за толкова много неща, които да свърша днес. Но... нищо...
Сутринта се събудих по нормално за мен време - около седем. Не ми се ставаше, не ми се мърдаше. От няма накъде... станах към осем и половина.
Пораздвижих се, но не е това, което можеше и трябваше в неделен ден. Направих чай около три литра, различни видове. Половината си го изпих до обед, за другата част имах помощник.
В късния следобед и спах около час. И пак ми се спи.
А исках да направя нещо повече в този ден. Но всичко остана само в мислите.
Сега... не знам... Сигурно пак ще спя. С надеждата, че утре ще ми се става и правят повече полезни неща...
До утре... и до движението, което ми липсва, но нямам грам сили днес. Нямам обяснение...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар