вторник, 12 февруари 2013 г.

вегетариански размисли

У дома си имам две вегетарианки. Вече мога да ги нарека така... след година и половина.
Признавам си, че не приех с голяма радост решението им, категорично ми поднесено в един летен ден. Не заради идеята, а заради това, че няма да получат разбиране от другите, а не бях сигурна как ще го понесат те. И още една причина - не бях сигурна, че няма да се хранят едностранчиво.
Сега нямам притеснения. Радвам се, че внасят разнообразие в менюто си. Сега са по-отговорни към себе си. Радвам се, че обсъждаме начина на хранене, храните... Заедно експериментираме нови добавки, нови продукти... Интересно е за всички да откриваме естествения вкус на истинската храна.
Преди години в дома ни влизаше киселец във вид на четири - пет листенца в пролетна салата. И това беше... събитие. Сега киселецът / на снимката / е доста чест гост на масата ни. Отглеждаме си го от пет - шест години ;) Дори вчера направих ориз с киселец... Харесва се и на невегетарианците у дома ;)
Не веднъж съм се замисляла за себе си. Никога не съм била голям любител на месните храни. У дома се използва месо в нормални количества. /навярно определението нормални за всеки е различно/. Нека кажем, че един - два пъти седмично...
От средата на декември по свое желание... без принуда външна... за себе си реших, че нямам нужда от месо. От тогава до сега... преди седмица направих опит, по желание...  След това съжалих... завърна се главоболие, което осъзнах, че съм позабравила. Не знам...
Във всеки случай, мотивите ми са единствено породени от желание да се чувствам по-добре. И от опит да слушам вътрешния си глас...
Времето ми без месо... случи се лесно. Сигурна съм, че няма да ми е проблем и напред... До кога... когато...
Спрях да се заричам... за каквото и да е. Няма смисъл. Не е примиренческо. Осъзнах, че нещата се случват. Когато и каквито трябват...

.

2 коментара: