събота, 16 февруари 2013 г.

новото ми вдъхновение

За пролет си мечтая...
И за лято...
Докато случи се, сутрините ми ще са в компанията на кундалини йога. Решена съм и после да не изоставям новата си любов. Мисля, че мога да определя така новото си вдъхновение.
Днес е четвъртия ден, в който сутрин правя комплекса от упражнения, и техники. Не всичко е приятно. Но неизбежни се оказаха мускулната треска и временните неразположения, които ме съпътстват. Не могат да ме демотивират, защото вече виждам развитието. Първия ден беше някак доста еуфорично. Втория ден беше по-лесно, по-гъвкаво ми беше. Третия ден мускулната треска в бедрената и тазобедрената област бяха леко неприятни, но усещането за релакс и лекота след комплекса... незаменими. Днес усещането за болка избледня. Все още има момент на мускулен дискомфорт, но съм уверена, че утре ще е още по-слабо.
Не ми минава никаква мисъл, че мога да се откажа. Сериозни резултати не могат да се очакват за няколко дена или дори седмици. Сигурна съм, че тези ми занимания биха могли да ми носят само ползи. Защо пък да не се възползвам? Необходимо ми е само постоянство...
Възможност за мен да докажа и да си докажа, че мога!
Защото мога...

.

2 коментара:

  1. Дива, не бива да изпитваш болки от разстежения и мускулна треска. Пренапъваш вероятно.

    ОтговорИзтриване
  2. Вече всичко е наред. Само удоволствие от движението има :)

    ОтговорИзтриване