вторник, 17 юни 2014 г.

в утрото

В утрото на вторник на разходка бях с приятелка от първи клас...
Времето не може да е пречка. Нищо, че денят с мъгла започва, изгрев се не види, да вали се кани...
За децата си говорихме, за нас посмяхме се. Километрите са шест, а времето е час. Пожелахме си и за четвъртък пак. Защото мускулите си телесни пораздвижихме, но и лицевите също. То бъброрихме, то се смяхме...
Хубаво е със смях денят ни да започне. :) :) :)
С тази разходка на разсъмване движението да днес изпълних, но това по план е. А тепърва предстоят и другите неща. За всичко днес ще имам време. Времето за мен...
Въпреки облаците сиви, нека слънчево е на душата!
И денят ще е добър.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар