четвъртък, 19 юни 2014 г.

сто минути

Сто минути сутрешна разходка...
Започната с чадъри, завършена без тях.
За кой ли път се убеждавам, че няма по-хубаво начало от сутрешното раздвижване. Няма значение от движението. Дали е ходене, дали е с велосипед - винаги е освежаващо и мотивиращо. Енергията, която сутрин си събирам, ми стига за целия ден.
Определено ми харесва да започвам деня си по този начин. С приятна компания дори и в дъжд и мъгла е усмихнато. И защо да не бъде и занапред?
За сега е планирана следващата седмица. За после... както се случи, но съм сигурна, че от септември пак ще си имаме график. Все пак летните месеци са по-особени. Не подлежат на пълно планиране. Това пък си има и своя чар на непредвидимост. :)
Ето, вече е обяд, а аз съм свършила някои неотложни задачи. Обядвах си по план. Ще си приготвя следобедна закуска, за да мога като изляза, да си имам готово следващото хранене.
Усещането, че изненадвам себе си, че мога да правя нещата по график е много приятно. Може и да се повтарям, ама да... наистина имам нужда от тази подреденост. Не знам до кога, но съм сигурна, че ще е точно до тогава, докогато имам нужда.
Да се похваля ли? ;)
Вчера при закопчаване на панталона имах много приятно усещане :) :) :) Определено мерките се движат в правилната посока. Контрол върху тях ще има след седмица и половина.
Мисля, че това е много правилно. Освен, че го мисля, така го и усещам. Преди време съм била в капана на всекидневното мерене. Наистина си е капан. Опитвала съм през седмица, по-добре е от ежедневно мерене, но сега препоръката за две седмици намирам за перфектния вариант. Поне за мен.
Вече е време за следващите задачи. Не може да не се похваля с лекотата, която имам след обедното хранене. От Началото не ми се е случвало да ми се доспива след хранене. Това означава само едно - истински баланс на храната ми. Какво повече да искам?...
Наистина е време денят ми да продължи.
:) :) :)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар