понеделник, 12 март 2018 г.

пролетно и леко

Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи. Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока. Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа. Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън. Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :) А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е... Пролетно ми е... Леко ми е...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар