четвъртък, 30 октомври 2014 г.

вечерни мисли

Четвъртък си отива.
А аз искам да разказвам за срядата. За началото на срядата.
Сега ми се струва толкова отдавна... Може би, така ми се струва, защото каквито и занимания да имах между началото на срядата и края на четвъртъка, в мен имаше /и още го има, затова съм тук/  много силно желание да разказвам... Да разказвам за началото на срядата :) Само да кажа, че всичките ми занимания в този интервал от време, от началото на срядата до края на четвъртък, ми бяха изключително динамични и приятни. Малко уморителни, но и удовлетворяващи.
И така... да мина по същество.
Срядата започна есенно-мъгливо-мокро. Това не попречи на сутрешната ми разходка. От онези хубави разходки, които са изключително редовни от средата на септември. Освен редовни са много полезни с хубавото сутрешно раздвижване. И с настроението на усмивки, които дълго ми държат през деня. Вече не мисля, че нещо може да ги провали. Защото не веднъж преодолях онова мързеливо дяволче дето ми нашепва сутрин: "Къде ще ставаш, я си полежи, тук е топло..."
Утре пак ще има разходка :)
Но да се върна на срядата ;) След разходката продължих с йога. Два чудесни часа в компанията на Соня. Усещанията ми все по-силни и все по-пречистващи... Енергията в мен с невероятни, абсолютно невероятни, усещания и проявления. Не, не мога да намеря думите. От вчера търся ги, но думи няма. Има само усещане и чувства... Нови, пълни, изпълващи, осмислящи... осъзнаващи... Благодаря ти, Соня!
И аз избрах... Избрах да продължа седмичните ни срещи. И знам, че това е правилния Път. Да, това е. Моят Път! Път на избори, на цели, на желания. И на реализацията им...
Сега отивам на среща със Сънчо. Защото сутринта ме чака разходка... С надежда, че ще се е наваляло...
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар