четвъртък, 27 ноември 2014 г.

среднощно

Моят хранителен план приключи...
Това би трябвало да е...
Въпреки, че целта ми е далече. Но какво ли означавало цел, била съм постигнала много... Сега ще се храня като всички хора по света... Но аз не искам "като всички"...

Вече пети ден не мога да си намеря отговори на въпросите, които ме преследват. Да, преследват ме. Въпроси без отговори, които да се базират на логиката. Поне не и на моята. Не разбирам.

Добре... Приемам го. Все пак нямам друг избор. Разбирам други неща, а ми се иска да ги не разбирам...

Излишно е да се измъчвам заради неочакваността.
Продължавам напред сама.
Да, вече съм САМА.
Имах нужда от подкрепа. И получих. Но имах нужда от още. А сега нямам.
Но пък имам... себе си...
Продължавам...
Освен храненето, значение има движението. Важно е и мисленето. Затова сега съм тук и си мрънкам. За да приключа с това мислене. За да продължа с другото си мислене.
До няколко дни ще съм наясно с промените, които искам да направя в храненето си.
Промени ще има и в движението ми. Но има и някои константи. Като сутрешните разходки през ден. Освен ползата от движението има полза и за закаляването, а в този сезон си е доста актуално. Ползата е и на едно по-високо ниво от физическото. Разговорите... Разговорите са нещо, което ми носи много силен псохо-емоционален ефект.
И така: Окъснях, но сега не искам да мисля, че е проблем. Защото имах нужда да съм тук...
А утре ще започна с лимон и разходка.

Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар