за Пътят...

Едно ми е... отчетно...
Отчитам си успешна година по Пътя ми към здраве. 
Научих много. Опитах много. Постигнах много.
Имам да уча много повече. Предстои да опитам  много повече. Мога да постигна много повече.
Ще уча. Ще опитвам. Ще постигна.
Мотивация си имам. Имала съм я в различна степен в различно време. Мотивацията ми не е константа. Тя се влияе от знанията ми, от опитността ми, от постиженията ми. Влияе се от моментното ми състояние, от ежедневните ми настроения, от всичко край мен и в мен. Това е естествено. Това е и управляемо с различен успех.
Пътят е разнообразен. По-тесен или по-широк, по-прав или със завои живописни или страшни. Няколко месеца сякаш се движих по широка, светла и права магистрала. Но това не може да е безкрай.И не е интересно.
Сега Пътят ми е спокоен. По-малко скоростен. С време за усвояване на повече знания. С възможности за повече опити. С още постижения.
Постиженията ми нямат размер. Не искам да ги определям като големи, малки, средни. Те са си мои постижения и са ми ценни. Размерът не може да се определи нито с време, нито с усилията, дори не и със знания вложени в него, не и с каквито и да е мерки и теглилки. Постиженията ми са ценности, които нямат цена.
Понякога бях с хаотични настроения и занимания. Понякога с ред и дисциплина дните ми бяха. От всичко имах си нужда. И пак ще съм такава. Може би защото същността ми е такава. Неспокойна... Устремена... Педантична...Еуфорична... Крайна.... И безкрайна... ;)
Не е рано да се поздравя.
Не е рано да си обещая.
Поздравявам се за всичко, което си постигнах.
Обещавам си, че Пътя си ще следвам и успехи пак ще имам.
В начинанията си не съм сама. И няма как да бъда. Знания от книгите събирам. От виртуалния свят, който е безкраен. С хората край мен съм. И с тези, които са ми близки без да сме се виждали дори.
Четири месеца със дружка споделяхме през ден сутрешните си разходки. С утрешната ще закрием общите разходки за тази година. Но януари да ни чака ;) И това ако не е постоянство?
За постоянството ми се говори. Това тъй важен е за мен успех. Постоянството усещах, че ми липсва, но вече знам, усещам го, че мога го. Доказах си го. Както си доказвам и другите неща, в които вяра нямах си.
Вярата... Дълга тема би било, ако започна да си пиша тук... Вярата - необходимост е. От най-важните. За мен... /вероятно и за другите, но не искам обобщения да правя/
А сега... Лека нощ!

.