петък, 6 ноември 2015 г.

мислите ми

Пътят... Уж е ясен, но след завоя изненада може и да има. И има...
Вирусчето се е наместило на гадно място и там ми е сътворило пневмонийката. Ама колкото и да се крие, пак ще си отиде. Е, на цената на болничен престой... Ама съм ВИП ;) ... хихи...
Днес определено ми е по-оптимистично. И по-енергично. Е, то няма кой знае какво за правене, освен да си лежа, но усещането си е усещане.
Даже си поисках работа да ми донесат. Режимът е доста свободен. В смисъл, че има възможности за доста посещения. Така де,  да не им липсвам и да държа контрола, все пак ;)
Имам си и време, и вече настроение, за мои мисли да си подредя. Сега е времето да изпитам и пак да си докажа силата на мислите. Ще се опитам да гледам на тези дни като на дни за пореден урок. То май доста уроци ми се събраха. Сега е момента да ги подредя, изводи да си направя, планове да си чертая и напред да вървя...
По Пътя си...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар