събота, 26 юни 2010 г.

решение

Да, не съм забравила, днес е събота. Ден за мерки. Да, ама не. Нямам кантар. Затова отлагам меренето.
Но мога да взема решение.
Реших да се сприятеля в по-близко приятелство с кростренажора си. Милият, не му обръщам достатъчно внимание. А ми бе подарен преди цяла вечност. То бе радост, то бе чудо. Като всяко чудо - до три дни. Е, не бяха три, може би тридесет. И после се сближавахме за определени моменти, но не ни е било писано за дълго.
Та затова днес го пиша, черно на бяло. Защо да не бъде като любов завинаги.
То - завинаги - звучи малко фалшиво.Колко неща в тоя живот, дето съм ги мислила, че са завинаги, се оказаха еднодневки. Та ако не е завинаги, поне да е за достатъчно за дълго.
Чувствам се изпълнена с енергия. Усещам, че и наближавайки първи юли /нищо специално няма за мен в тази дата, освен, че е първи - начало/, сякаш започва едно ново начало. Вече успях да въведа доста неща в ежедневието си, които следвам упорито, а понякога и не толкова. Но по-важно е, че посоката която поех, усещам и знам, че е правилна. Освен това и резултатите говорят за това.
Не съм се похвалила. В тибетските упражнения достигнах до максимума - 21 повторения. Вярно първите дни започнах със седем, десет, петнадесет. Но усетих още енергия и един ден - просто се получиха. Радвам се, че ги повторих и на другия ден, и на по-другия, и така до сега. След три-четири дена имах ден, в който едва достигнах десет повторения, но това не ме притесни. Приех го, че това не е "денят ми". Всеки има такива дни, нали?
Сега се радвам на утрото всяка сутрин с тези чудесни упражнения. Дават толкова енергия за целия ден, чак е трудно да се повярва, че тези сравнително лесни упражнения, отнемащи не повече от десет минути, имат такава сила да променят живота ми. Да, наистина усещам, че животът ми е променен, нов. Такъв какъвто си го искам и харесвам.
А сега... към леглото. Взех и това решение. Има една приказка - рано пиле, рано пее. Да я проверя имам възможност.
.
.

2 коментара:

  1. С кростренажор килограмите се топят мигновено, без изтощителни диети. И аз имам един Орбитрек Платинум, но от години само му забърсвам праха, просто ми е скучно да се метна отгоре и да въртя половин час педалите като луда. Иначе забелязах, че има голяма полза - първите месеци като го купих тренирах всеки ден по десетина минутки и за месец свалих 6-7 кг. Но се иска постоянство и добра мотивация, а аз не съм толкова надъхана /поне не колкото теб :-)/. Желая ти успех в начинанието и един съвет на ушенце - излъчването на човек е вътрешно, не външно, затова повече...самочувствие ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Добре ми дошла, Aqwawoman! Радвам се!
    Благодаря ти за пожеланията и за пошепнатото на ушенце!
    Казваш "надъхана", да си призная, откакто си направих това местенце се самомотивирам дошълнително и наистина се радвам, че идеята ми излезе успешна, поне за сега. Оп, май не трябваше да казвам "за сега". Трябва повече вяра и убеденост, затова казвам: успешна е идеята да споделям тук.
    Ще ти разкажа и аз нешо отпреди години... тренажора беше на терасата, успоредно на прозореца и един ден... погледнах към отражението си там и... видях, че има разлика и то доста голяма в онази област от тялото ми дето започва "д" ;) "д"-то беше дооста по стегнато. Може би звучи доста смешно "стегнато" на моите килограми, но така си го видях.
    Както казваш и самочувствието е много важно.
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване