по план

Правя, струвам и все не стигам до тук.
Е, стигам ама по-рядко отколкото ми се иска. За да се хваля ;)
Вече изминаха седем седмици от Началото. Чувствам се леко и съм изпълнена с енергия. Вече забелязвам как в сравнение с другите съм неуморима в изпълнение на ежедневни и извънредни задачи. Няма как да не ми харесва това.
Храненето в дните ми е по план. Много ми е лесно. Вече не знам за кой път, но пак ще си го кажа - изобщо не съм усещала глад или желание за нещо различно от това, което си приготвям според плана.
Отново си подреждам дните и за движение си намирам време. Последният пример е от тази вечер - 70 минутна разхода по сложния терен. С изкачването на стъпала, с хълмчета нагоре и надолу, а после слизане по стъпала. Хубава разходка беше. Добре ми се отрази след мускулната треска от градинския ми фитнес в събота и неделя ;) Е, ако ги нямаше комарите можеше и по-добре да е, ама... каквото - такова.
В последно време в движението ми има разнообразие. Днес разходка по един маршрут, миналия ден - по друг. Веднъж сутрин с велосипеда по алеята край реката, друг път по-късно през деня. Има известна непредсказуемост, но за сега така ми харесва. В градинския фитнес с пълна сила се развихрям. Какво пък? Важното е само ползи да си имам.
С тия дълги дни вечерния си час не мога да оправя. Но по-важното е, че енергия си имам. А тя до тука беше... Време е Сънчо да намеря.
Лека нощ!

.