Преди залез велосипедите разходихме по алеята крайречна. Шест километра за завършване на деня се оказаха идея прекрасна. Излишно е да споменавам ятото комари дето дебне край реката.
Вечерно изпълнение на тибетските упражнения и в душите лекота ни носи.
В края на деня доволна съм от изминалия ден и умората е някак си приятна и доволна.
И как няма да съм си доволна, щом всичко в денят ми беше си по план. За храненето вече се не притеснявам, защото знам си, че ще бъде всичко в ред. След девет седмици на стрикност и без прегрешение дори и в мислите, друго не може и да се очаква. И тук чувството за гордост ми намига, че ето, виждаш ли, момиче, можеш, можеш и ще го постигнеш всичко ще го искаш, само вярвай си...
Да, аз мога и вече вярвам си...
Единственото, което искам още да направя днес е след вечерния си душ с книжка да си легна.
Лека нощ...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар