хладно утро

Утрото е хладно, но мен не ме е страх от студ. Подходящо екипирана, на сутрешна разходка с верния приятел /от снимката/ се отправям. Там, на големия завой на реката, слънцето усмихва се, все още срамежливо, че сме доста подранили.
Мястото и времето са точни за тибетските ми ритуали - упражнения. След час паркираме с десет изминати километра. С енергия заредена в деня напред си продължавам.
Днес видях три катерички, които ми позволиха да ги доближа. За съжаление не носих фотоапарат. Вчера имах, но  изненадана от присъствието палаво и пухкаво, забравих да го използвам по предназначение. Остава за утре... или когато се случи :)
Сутринта имах само едничка мисъл - дали да не продължа да си полежа в топлото легло. Но толкова бързо си отиде... Радвам се, че излязох, въпреки сутрешния хлад. Подходящо облечена, получих само положителни емоции от хладното утро. Сутрешния студ е катализатор на невероятно количество енергия, което мога да разпределям през целия си ден.
Денят е по средата. Продължавам го напред...
С усмивка...

.