В днешния следобед изминах първите шест километра с велосипед за тази година. Истината е, че можех още, но реших, че постепенност в действията ми по-добре да бъде. Утре по план ще има сутрешна разходка. Ходом... Сутрините все още са прекалено хладни за велосипедни намерения. Но и те ще се постоплят. Ей го, януари пресполови се. Февруари пък е малък. А март?... Всичко очаква се от него.
Снимката не е много сезонна, но може да се приеме като пожелание за скорошно зазеленяване ;)
Следобедното движение ми донесе особено удовлетворение. По-добре е да изляза с велосипед, което е хубав навик, отколкото да си забранявам да лежа на дивана, което е не особено хубав навик ;) Това е начина, по който велосипедът ще победи дивана. /хихихи.../
Освен това, попаднах и на статия, в която се казва, че липсата на физическа активност убива... Сигурна съм, че има по-други начини за убиване от липсата на движения ;) Хихи... не искам някаква липса да ме убива ;)...
Така, де... сега ми е едно такова... Усеща се, нали?
Усмихнато ми е. И различното ми чувство за хумор е тук. То, май само аз си го разбирам, ама какво пък? Нали ми е усмихнато.
И освен това не употребявам стимуланти. Дори и кафе :) Така, че... добре съм си...
Хайде, стига толкова. Тази вечер ще поработя за оня хубав навик, дето се ляга рано.
От сега... Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар