утро

Утрото на понеделник... в приказка ни води...
Приятни и зареждащи са сутрешните разходки с компания. Важна е компанията :)
Понякога сме приказливи,  от страни може и бъбриви да изглеждаме. Всъщност, това "от страни" отдавна е без значение за мен. По-важното е, че на нас ни е хубаво. Важното е, че винаги си имаме теми за разговори. Точно така - теми. Без проблем минаваме от тема, на тема, като това не прави разговора ни повърхностен. Много често с думи малко се разбираме. Споделяме, разказваме, окайваме се, усмихваме се, надежда си даваме... Неусетно изминаваме шестте километра и денят ни по-усмихнат се очертава.
Ползата от тези разходки е освен на физическо ниво и на емоционално. Неделими са двете нива, те са едно цяло. Това води и моята цялост.
А днес имам нужда от тази цялост...
За съжаление чудесното начало на деня не винаги означава, че целия ден ще е такъв. Но определено го прави по-добър.

.

тази седмица

Тази седмица е към края си. След като миналата започнах редовни срещи с кростренажора, то тази седмица те са по-чести, по-дълги, по-натоварващи и по-удовлетворяващи.
Определено, удовлетворението тази седмица е нещото, което ме изпълва.
Всеки ден имам по една или две срещи с уреда. Ако е една, то със сигурност има и още нещо като физическа активност. Поднових и вечерните разходки. Все още есенната топлина е приятна. Но аз си знам, че във всеки сезон мога да намеря мотив за разходка. Какво пък, още един хубав навик се възражда. Ще си го правя :)
Във вторник йога със Соня си беше по график. А за усещанията няма график, няма правила. Уникални, неповторими, силни, вълнуващи, изпълващи...
Вчера се питах няколко пъти дали да не се обадя на Соня и да ме включи във вечерната практика, но не го направих. И снощи изведнъж "отговорът" сам си дойде. С непреодолимо желание ми се прииска да направя йога и то точно тази - йога за нормализиране на телесното тегло. Клипът е на една изключителна практика!
Вълнувам се от усещанията, които ми се случват. Една и съща практика, а съвсем различни усещания. Практиките "на живо" всеки път са различни, но клипът е един. Всъщност, харесва ми непредсказуемостта. Харесва ми различието. А усещанията са едни такива... сякаш ме водят... по Път... И това ми харесва :)
Сега... излизам на бърза вечерна разходка и се връщам за... срещата със Сънчо - друг хубав навик.
Това е...

.

усмихнато утро

Вчерашното утро очаквано с усмивки почна. Разходка бързичка в компания е добро начало на деня.
Започнах утрото си с енергия и мотивация за много хубави неща, които да ми се случат. И те ми се случват, защото искам ги и работя си за тях
След усмихнато утро и денят усмихва се.
Днес отново утрото с усмивка си започнах. И срещата ни с кростренажора бе по план :). Съвсем естествено е, че днес бе малко по-дълга. Врекох му се и от тук насетне все по-дълги и активни ще ни бъдат срещите. Щом искам нещо, то само с искане не става, трябва и да си намеря постоянството. Защото мотивация си имам и не се налага да я търся. Поне сега... 
Сутрин се събуждам преди алармата и успявам да вместя в утрото си доста от хубавите ми навици. Повече вода, чай, закуска, време за тренажора или за разходка с компания.
Подреденото ми утро води до подреден и успешен ден.
Денят ми... продължава със задачи най-различни...
И отново е време за чай- зелен е на ред ;)

.

септември е тук

Септември е тук.
И йога е тук ;)
И сега е ред на признанията:
Признавам си, че за лятото имах много и хубави намерения. Ама... едно са намеренията, а съвсем други реалностите. През юли може да се каже, че си правих самостоятелни мини йога-практики. Редовността не беше според намеренията, но все пак беше нещо. За август? Няма какво да кажа.. Не е сериозно да се броят няколкото няколкоминутни пораздвижвания.
Снощи видях графика за септември и знаех, че... продължавам.
Днес... продължих. Точно така - това беше продължение "все едно не съм прекъсвала". Признавам си /пак признания/, че очаквах да съм по-скована, да ми е по-трудно, но... :) Чувствах се във форма и бях във форма! Тялото ми помни. Дори имаше една поза, която сме правили преди време, но точно днес ми се получи най-добре :) /докато пиша се понадигнах от гордост ;)/  След практиката се почувствах... в полет. Толкова лекота и енергия имах. И все още имам.
Може и друг път да съм говорила за това, но сега пак ми се иска. Казват, че: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи." Това се отнася за всичко. Сигурна съм.
Явно съм била готова за срещата си със Соня. За мен тя е Учителят!  
Благодаря ти, Соня!
Септември е тук. Имах хубав ден. Започнах го необичайно, но сега в края на деня разбирам, че така е трябвало. Събудих се необичайно рано и... станах петнадесет минути преди пет часа. Посвърших доста домакински задължения и в седем и половина отидох на среща с... кростренажора. Така е - старата любов ръжда не хваща. Нищо, че информацията на дисплеят е почти невъзможна за разчитане. Стара любов е...
Отдавна не бях си правила билков чай в по-големи количества и днес си направих. Харесва ми самият ритуал по комбиниране на билките, повечето от които сама съм си събрала. Това е един особен момент на настройване за прием на полезности. Хубав навик си е :)
И още хубави навици днес си възродих. Сигурно защото... септември е тук ;)
Наближава време за друг хубав навик - по-ранното лягане, който получи своето възраждане наскоро. След успешния ми ден, това ще е и удоволствие.
Всъщност, какво значи успешен ден? Отстрани погледнато може и да не е така. Много зависи от погледа и настройката на страничния наблюдател. Но по-важно е моето усещане за удовлетвореност. А то днес е пълно. :)
Септември продължава и утре с ново продължение. Редовните сутрешни разходки имат нов старт. По-точно е - рестарт ;)
Днес до тук съм.
Лека нощ!

Избирах си снимка и... избрах си синьо цвете. Не е случайно ;) Със сигурност не е случайна и бъбривостта ми. Вероятно и не разбирам съвсем неслучайността на бъбривостта си, но знам пък, че скоро ще я разбера ;)
Хайде... млъквам ;)
Лека да е...

.

предпълнолунно

Разни мисли ме нападат. От фазата лунна ще да е. И от умората следдневна.
Да, умора е състоянието ми...
Замислям се, че сигурно на пръстите на едната ми ръка може да се преброят летните ми вечери без умора. Може би това е лятото ми с най-много ангажираност. Истината е, че всяка дейност аз съм си я поискала. Със сигурност е имало работи, които е можело да избегна, но не го правех.
Да, доволна съм от това, което съм свършила, от това, което върша и от това, което съм си планирала да свърша.
Но има и още неща, които искам да направя. За съжаление не намирах време и за някои любими ми занимания. Все забравям фотоапарата. Сещам се за него в разгара на някоя неотложна задача и... си спомням приятните моменти, когато гонех неповторими мигове...
Умората ме приспива. Неописуемото главоболие, което ме владя миналите дни вече напълно си отиде. Или поне се надявам да си е отишло безвъзвратно. Имам нужда от наистина хубав сън.
А луната наднича през прозореца в цялата си пълна прелест...
Лека нощ...

.

достатъчно сън

Днес доста си мислих за съня...
Безспорно е качеството и продължителността на съня за здравето.
Безспорна и индивидуалността, но все пак има някакви общи положения. Освен това и всеки познава себе си и необходимостта му от определен брой часове.
Моите часове са от седем и половина до около осем и половина. В периодите, когато съм наблюдавала съня си и съм си правила изводите, това е извода, който се наложи. Разбира се, че вариации са възможни, но като цяло това ми е най-добре.
Най-добре-то се отразява на настроението ми, на бодростта ми, на работоспособността, концентрацията, имунната система... на целия ми ден... на цялото ми тяло...
Безспорно е, че няколко нощи с по-малко сън, едва ли ще имат кой знае какво пагубно влияние върху здравето ми.
Имам си и добрите часове за сън. Всеки си има своите. Моите си ги открих пак в онези периоди, когато опознавах съня си. Имала съм различни любими часове за сън. Вероятно те са зависими и от възрастта, от ежедневието, от работата.
Сега моят най-добър час за лягане е около 22:30 - 23:00. Ставането е около 6:00 - 6:30. Опитвам се да си ги спазвам, но... Признавам си, че в последните седмици не успявам. Днес си мислих, че отново е време да започна по-стриктно да си ги спазвам. Важното е да си легна в това време и ставането ми е гарантирано.
Още малко ще се оправдавам с летния режим на дейности, но от тази вечер започвам с осъзнатото лягане. Летните нощи вече не са така къси и ще е по-възможно.
Тъй като виждам колко е часа, останалите си мисли ще споделям в следващи дни. Не, че не мога и сега, но това ще означава, че само си обещавам, а не правя нищо.
Много е важно да си изпълнявам обещанията. Лесно е да се изпълняват тези дадени пред друг, но се оказва по-трудно да се изпълнят тези, които си даваме сами. Е, аз реших да го променя за себе си. Затова: обещах си - изпълнявам си го...
Лека нощ!

.

време за мен

Време за мен...
Толкова често си го обещавам... Толкова често си го намирам... И пак не ми достига. Пак нещо липсва.
Искам толкова много свои неща да си правя. Не са големи, не са важни, но са ми специални. Защото са си мои.
И въпреки, че все по-често успявам да си намирам време, все пак искам да имам малко повече от това време.
Цял ден не съм подвила крак. Сега съм толкова уморена, че нямам сили за нищо. Дори и време за себе си не бих  могла да отделя. Всъщност нощта е пред мен, но едва ли бих успяла да я използвам за нещо повече от среща със Сънчо. А ми се искаше... Каквото и да ми се е искало - ще ме почака. До утре...
Лека нощ!...

.

ден за мерки

И така... Време е за кантар и мерки.
И днес ми харесват показанията :) Е, няма голям скок, но в случая е по-важна посоката и нейното постоянство. Това означава, че вече наистина знам нещо и успявам да го приложа за себе си.
Ей, това... с успяването ми е било проблем, но вече не е :) Щом сега съм успяла, значи го мога. И ще го правя не само сега.
Едва ли е тайна, че във всяко начинание, независимо какво, е много важна увереността в успеха. А колко лесно уязвима е тази увереност, също се знае.
На позитивната нагласа за успех е възможно да се повлияе неволно или целенасочено с всяка една емоция, било тя положителна или отрицателна. Всъщност, оценката на емоциите е съвсем субективен момент. И пак се опира до онази вътрешна нагласа, по-скоро самонагласа, която всеки си има и е в състояние да ръководи. Или поне си мисли, че ръководи, а може би по-скоро тя го ръководи...
Така е, защото нещата /каквито и да са/ не са единични елементи /тухлички/, а са обединени в една цялост, в единство /стена/. Ха, написах стена и изведниж се сетих, че нощес сънувах стени... Стени, които оглеждах, проучвах, намирах входове, отвори, повторяемост на елементите търсех... Случайност?... ;) Не е...
Сега съм готова за деня си.
Отивам да си го редя...

.

22 765

Очаквах по-различен да е вчерашния ден...
Но има пък едни факти, които не позволяват различни тълкувания, за разлика от другите събития.
Фактите са:
- шест часа и десет минути;
- 16.580 километра;
- 22 765 крачки.
В опит да достигнем билото на Стара планина...
Разбрах, че не съм спринтьор. Разбрах, че умереността и постоянството са моите неща.
Не бях в началото на колоната, но и нямах нужда от почивки. По-често бях или сама напред или пък сама назад. И в двата случая имах възможност за по-различен поглед край мен. Имах възможност за свои мисли. Не бях единак. Включвах се в груповите разговори, но все пак ми харесваше да бъда и с мислите си. Нямах нужда от храна, а само от вода. И можех поне още толкова да измина, ако... Няма повече да пиша, 'щото... Не искам да мисля негативните неща.
С особено чувство за гордост съм от себе си. Защото наученото от хомеопатията и този път проработи за мен. За разлика от другите аз нямам мускулна треска, нямам изгаряния. Днес съм си работоспособна на сто процента.
Хомеопатията помогна и на ужилен от земна оса.
Радвам се, че знанията ми са полезни. Това е и стимул да продължавам да уча. Признавам, че имаше моменти, когато се питах: защо ми е това? Но ето, такива случаи ми показват, че съм на прав път и трябва да продължа. А случаи вече имам много. Тези са само от вчера :)
Навън е топличко и смятам на хладно да си почета по горната тема :)

.

има резултати

Има резултати и то дооооста обнадеждаващи. В деня за мерки отчитам най-добрите си резултати. Значи плодово - зеленчуковото ми меню работи.
Безспорен е приноса и на целодневното ми движение с домакински и градински занимания. Днес си подготвям и терасата на тавана - мястото ми за летни занимания с йога. И не само за това ;) То място и в стаята си имам, но не е същото.
Бягството от горещината на града е доброто решение. Под сенките на дърветата лятото е доста приятен сезон. Освен това градината е на крачка от масата и всичко, което си слагам в чинията е в най-свеж вид. Това ми поражда едни мисли за качеството на храната, от там и на самото хранене.
Безспорно истинската храна е един от най-важните моменти за постигане и поддържане на здравето. Особено ако има и пряко участие :)
Денят ми продължава с доза мотивация :)

.