вторник, 5 октомври 2010 г.

малко размишления

Мисля за непостоянството, за мотивацията. Увереността при започването на нещо ново е много силна, а после с времето информацията, която се натрупва ме разколебава. Защо? Продължавайки да чета по същата тема - всичко е наред, няма проблем. Но вече се е появила нова информация по друга тема. И сега интереса ми е насочен натам. Новото не отрича предишното. Може би може да го допълни, да го обогати. Как да бъда сигурна в преценката си? Пак ли ще е по метода на пробите и грешките. Грешките, които би било добре да са уроци, но дали винаги успяват в тази си мисия.
Така или иначе, повече от ясно ми е, че проблемите, каквито и да са, където и да са те, не могат да се решават "на парче". Трябва "цялостен" подход. Не откривам топлата вода. Хората са го открили преди хилядолетия и са го прилагали и още го прилагат. Методите за холистично лечение - прилагани и преоткривани в днешния ден.
Ако само четене помагаше... ееех, мечти... Трябва и нещо повече. Доста бях чела за хомеопатия. Доказвана, оспорвана... нито отричам, нито защитавам. Но мисля, че има истина и в нея. Доказала се е.
За мен бе, бих го нарекла, интересно преживяване посещението ми при лекар-хомеопат. Правейки паралел с посещенията ми при личните лекари и "пътеките за здраве" - печели хомеопата моето доверие и симпатии, ако щеш... Чувствах, че на прегледа съм аз - и физическо тяло и чувства и емоции - не трябваше да се виждам на пачета - една глава, сърце, очи, бъбрек, крак, нос... усещания, които ми се създават ходейки по клиничните пътеки.
Такива размишления в днешния мрачен ден. Като светлинка ми е, все още е далечна, но постижима.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар