Пътят към целта - нова фигура и здраве: Февруари 2010

ИCKAM...

@->->-

Животът никога не ме е питал –
А какво искам аз?
Дали съм гладна, жадна, сита...
да не казвам на глас.
Кого да обичам? Кого позволява?
Или натрапеното ми от случая.
И само на ум мисълта да додява,
че искам вече да го приключа.
Забранената думичка, като камъче стискам
между зъбите, упорито и здраво.
А тя се блъска в устата ми:
"Искам! Искам!"
Постоянно със нея внимавам.
Научих се да приемам, каквото предложат,
излишното от други, остатъци оскъдни.
С моите желания, да не ги тревожа,
да не би да ме оставят и да си тръгнат.
Все спирах "Искам" на върха на езика.
А искам толкова много неща.
Тя се лута в душата ми. Вика, вика...
Не мога повече! Ще я изкрещя!
Като взрив, като мълния, гръм...
Имам право да искам и аз.
Аз човек ли съм или не съм
с право на желания на глас?!
Искам! Искам!...
Не каквото и да е! Искам го по моя вкус.
Дори проклетото кафе щом докосва моите устни.
...дълго, късо или нормално... Не ми е все едно!
Искам го...искам го...идеално!
А от тебе - любов!
Такава... достатъчна от цялото ти сърце!
Не искам повече остатъци от ничии щедри ръце!
Не искам, просто някакви си чувства!
Не знаеш ли - обичам красивото?
Искам любовта ти Изкуство.
Не в цветовете ежедневно-сиви.
Е, казах го най-накрая.
Нали ме подканяше да кажа "Искам"?
Внимавай! Моето "Искам" тежи!
Ако за теб е важно...
Първа мисъл, за да ти вярвам, го докажи!
На сън да го дочуеш, при мен да дотичаш.
Да не питаш - "Кафе или легло"...
Искам! Искам да ме обичаш!
Искам просто твоята Любов...

@->->-

Това го "срещнах" в нета. Някой сякаш бе извикал мислите ми. Съжалявам, не знам автора. Но му благодаря!