събота, 24 септември 2011 г.

Беклемето - енергията

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар