събота, 26 февруари 2011 г.

доволна съм...

Доволна съм.
От две седмици съзнателно не се качвах на кантара, забравих за метъра.
След като си отчетох много положителни и хубави резултати за предишния месец, реших да продължа, но без да се меря през 3 дена. Знам, не е добре, но от любопитство или пък от ентусиазъм, го правех доста често.
За изминалите две седмици се доверих на субективните си усещания. Лекотата, която ме съпътства в дните ми, дупките на колана, които никога до сега не са били използвани, усмивката на огледалото...
Днес обективните резултати потвърждават правилността на движението ми по избраната посока.
Тогава... продължавам в същия дух...
По познатия път, но и с отклонения по крайпътни пътечки, които понякога имат много красота и настроение с нови предизвикателства.
Имам нужда от предизвикателства.
.

вторник, 8 февруари 2011 г.

грип, хапчета и други мисли...

.
Шаренки са... Като бонбонки...
Обаче аз не ги искам. Ама никак не ги искам!
Кой ли ги иска? Може би никой няма да кажа - аз. Обаче много ги взимат всеки ден, че и по няколко пъти, дори с години...
Със сигурност са необходими за някои хора. Животоспасяващи са.
Но за другите... дали винаги са необходими?
Дали в бездейно очакване някой друг да ни свърши работата не посягаме към по-шаренките. Може би е удобно - хапче за ръка, хапче за глава, хапче за черво...
Та аз ръка ли съм или черво... Не съм ли цяло?!
Признавам си грешката - много чета. Какво ли не. А пък се опитвам и да мисля...
Поредните размисли са с повод - грип... бацили разни ме повалиха днес в леглото.
Консултация с личен лекар. /Тук съм късметлийка, избрах си го! Съзнателен, целенасочен избор. А не просто - някой, все едно кой./
И защото изборът е мой на лекар, не получих рецепта с витамин С и антибиотик. Получих здравосмислени съвети. Организмът сам ще трябва да се справи. Достатъчно е аз да му не преча. Малко помощ от природата - чай и мед, и други дарове безценни, но са все природни. Повече почивка, лек масаж, позитивни мисли.
Та едни въпроси ми напират... Каква ли медицина е имало преди време, даже не далечно?
По нашите земи - билкари, които са разглеждали човека като цяло. Пример - Петър Димков - лечител народен... И не е само той. Имената не са важни, по-важни са делата и наследството от тях оставено - българска народна медицина.
При поглед по-на изток - индийската лечебна традиция използва се до днес - Аюрведа. До колкото съм осведомена на над пет хилядолетия са знанията. Светът е вече малък, знанията стигат и до нас.
В същата посока - китайската медицина... Подобна възраст за знания и умения, които са безценни. Но оценени от наследниците си.
Там, на изток пазят си традициите и знанията. А тук... световната конспирация е намерила чудесни почви. Много лесно отричаме традициите, заменяме ги със знания еднодневки, които утре ще заменим с други, според вятъра на парите. Затова ще "тичаме" по разни пътеки и не знам какви съчинени думи, за да ни "лекуват" крак, а да разболеят дроб, после ще "лекуват" дроб, а болест ще налегне бъбрек... една безкрайна... Не ми се мисли дори...
Стана мрачно, а  дори не си написах всичко дето ми напира отвътре.
Имам нужда от позитивни мисли. Отивам да ги търся.
Сега съм по-добре, а утре... още по-добре ще бъда.
.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

зоната

Една интересна книжка. Както и другите след нея. Интересен поглед върху храненето и начина на балансиране на храните.
Това е нещото, което в момента е на дневен ред при мен. Когато за пръв път прочетох книгата се изплаших от многото теглене и мерене на храната. Но се оказа дори лесно и забавно. Освен това и възможно да готвя за цялото семейство. Храненето е доста разнообразно и приятно. Не се усеща глад. След пет-шест дена след началото у мен нямаше нито една мисъл за шоколад, сладкиш или нещо подобно. Не, че е забранено, просто не е препоръчително. А в един момент тялото не мисли за него. Дори и след моменти на емоционални стресове, които ежедневието предлага.
Дори се чувствам горда със себе си, че при един доста силен емоционален шок, не посегнах за шоколада, който бе пред мен.
С разнообразното и засищашо хранене е доста лесно. Резултатите са невероятни! Но съвсем истински. Никаква опасност от прословутия йо-йо ефект.
И най-важното - това не е диета. Това е просто балансиран начин на хранене. Начин, който води до много здравословни плюсове, а един от тях и нормалното тегло. Напълно възможен начин на живот. Лесно се свиква с измерването на грамовете протеини, въглехидрати и мазнини необходими за балансираното хранене. Дори е като игра.
И нещо, което винаги притеснява следващите някаква диета - неволните или неизбежни нарушения. Тук не се осъждат. Няма място за самообвинения. Не е проблем еднократното нарушение понякога. Това, което се случва е временно стопиране на процеса. Процесът продължава веднага след следващото балансирано хранене след 4-5 часа.
Идеално е съчетанието с някаква физическа активност. Това разбира се води до по-добри резултати, но не е основното изискване. Всичко се случва естествено и без стрес за организма.
Вече имам някои доста впечатляващи резултати. Още се уча. Ще споделям в движение, защото си мисля, че когато човек срещне нещо хубаво в живота си е хубаво да го сподели с другите. Ами... това се опитвам да правя.
Може би е хубаво да има човек съмишленик в това начинание. Но мисля, че е достатъчна и мотивацията на единия човек. Резултатите идват доста бързо и наистина са впечатляващи. А щом има резултати... каква по-добра мотивация.
.