вторник, 8 февруари 2011 г.

грип, хапчета и други мисли...

.
Шаренки са... Като бонбонки...
Обаче аз не ги искам. Ама никак не ги искам!
Кой ли ги иска? Може би никой няма да кажа - аз. Обаче много ги взимат всеки ден, че и по няколко пъти, дори с години...
Със сигурност са необходими за някои хора. Животоспасяващи са.
Но за другите... дали винаги са необходими?
Дали в бездейно очакване някой друг да ни свърши работата не посягаме към по-шаренките. Може би е удобно - хапче за ръка, хапче за глава, хапче за черво...
Та аз ръка ли съм или черво... Не съм ли цяло?!
Признавам си грешката - много чета. Какво ли не. А пък се опитвам и да мисля...
Поредните размисли са с повод - грип... бацили разни ме повалиха днес в леглото.
Консултация с личен лекар. /Тук съм късметлийка, избрах си го! Съзнателен, целенасочен избор. А не просто - някой, все едно кой./
И защото изборът е мой на лекар, не получих рецепта с витамин С и антибиотик. Получих здравосмислени съвети. Организмът сам ще трябва да се справи. Достатъчно е аз да му не преча. Малко помощ от природата - чай и мед, и други дарове безценни, но са все природни. Повече почивка, лек масаж, позитивни мисли.
Та едни въпроси ми напират... Каква ли медицина е имало преди време, даже не далечно?
По нашите земи - билкари, които са разглеждали човека като цяло. Пример - Петър Димков - лечител народен... И не е само той. Имената не са важни, по-важни са делата и наследството от тях оставено - българска народна медицина.
При поглед по-на изток - индийската лечебна традиция използва се до днес - Аюрведа. До колкото съм осведомена на над пет хилядолетия са знанията. Светът е вече малък, знанията стигат и до нас.
В същата посока - китайската медицина... Подобна възраст за знания и умения, които са безценни. Но оценени от наследниците си.
Там, на изток пазят си традициите и знанията. А тук... световната конспирация е намерила чудесни почви. Много лесно отричаме традициите, заменяме ги със знания еднодневки, които утре ще заменим с други, според вятъра на парите. Затова ще "тичаме" по разни пътеки и не знам какви съчинени думи, за да ни "лекуват" крак, а да разболеят дроб, после ще "лекуват" дроб, а болест ще налегне бъбрек... една безкрайна... Не ми се мисли дори...
Стана мрачно, а  дори не си написах всичко дето ми напира отвътре.
Имам нужда от позитивни мисли. Отивам да ги търся.
Сега съм по-добре, а утре... още по-добре ще бъда.
.

2 коментара:

  1. Акупунктурата и акупресурата са добра алтернатива на медикаментозната терапия.Практикуват се от хилядолетия!Ако не си запозната с азиатските лечебни техники,винаги можеш да се запознаеш с тях в интернет и дори да усвоиш някои неща,които ще ти бъдат полезни!Успешен ден:)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, Живко, акупунктурата, акупресурата, многообразието от мануали техники - това са част от ценните неща, които на изток са съхранили и спазват хилядолетните традиции...
    Наистина е хубаво, че "светът е малък" вече и с много неща можем да се запознаем и грамотно да прилагаме в ежедневието си.

    ОтговорИзтриване