сряда, 30 май 2012 г.

две седмици

Две седмици дъжд...
Само една сутрин беше с велосипедна разходка.
И днес... Вечерна разходка.
Свежо е навън, приятна привечер си беше.
Но сутрешните разходки имат си плюс по-голям. Зареждат целия ми ден.
В двете седмици може би само една вечер със закъснение за лягането беше.
Много е добре, когато лягам си на време, а сутрин се събуждам преди алармата.
Време е...
За вечерната ми визуализация...
Двадесет минути само... на подсъзнателно ниво, защото съзнанието ми ще заспи след пет... ;)
Много мисли искам тук да споделя, но още се избистрят. Ново е за мен, а и не съвсем. Вълнуващо е и със сигурност полезно е. /според мен/
Време е...
Лека нощ!

,

събота, 19 май 2012 г.

цяла седмица

Цяла седмица за слънце си мечтая.
Вече седем дена велосипедът ми самотен си стои.
Все дъждовни дни се пишат.
Добре де, липсва ми сутрешното движение, но пък времето предполага повече четене и размисли.
Размислих се, че след трите седмици с велосипедно натоварване /при това не е малко/ все пак кантара трябваше да се замисли и да се поразмърда :(
Уви... не ще...
И пак в мисли се оплетох и в размисли за нови начинания...
Ровейки тук и там, попаднах на Методът Гейбриъл – Революционна система за отслабване без диети
Звучи добре, нали?
"Тялото е програмирано да ни защитава от заплахите на праисторическия свят, където те се свеждат до три неща: да умрем от глад, да измръзнем до смърт или да ни разкъса див звяр. За съжаление, днес всичко това е изгубило значение, но телата ни не го знаят и действат по същата генетична програма..."
След първата среща във виртуалното пространство с  горния сайт, сега чета и книгата.
Добре де, като се покаже слънцето, велосипедът ми няма да е самотен. Но пък не пречи на събуждане и на лягане да слушам клипчетата. Вече го правя. Приятно е. За сега изводите са: наистина с вечерното заспивам, а със сутрешното ставам по-бодра. Само след 3-4 прослушвания.
Ще трябва поне месец да мине, за да мога да правя евентуално други изводи.
Продължавам да си мечтая за слънце...
И за сутрешни велосипедни разходки по алеята...

.

събота, 12 май 2012 г.

ах, този дъжд...

За май си е нормално.
Да се изсипе дъжд от нищото...
В много ранна /за мен/ утрин трополенето на едри капки дъжд по ламарината ме събуди.
Снощи също е валяло, но аз рано лягащата съм го пропуснала.
В по-прилично утро от терасата се откри почти ясно небе с тук-таме бели облачета, слънце огряващо баирите...
Решението не е изненада - с велосипеда на алеята.
Когато за четвърти път стигнах до завоя на реката, започнаха едри капки да достигат земята, преодолели вече гъстите листаци на дърветата.
Какъв избор да имам, там на края... Завой и... към къщи...
След 100 метра разбрах - мокра ще съм. Други спортуващи засилиха темпото на бяг, други се оглеждаха за дърво с по-гъсти клони, а чух и за криене под пейка ;)
Със сигурност всички са били мокри до кости когато са се прибрали.
Вероятно аз, все пак не бях на собствен ход, съм се прибрала най-суха ;)
Единственият начин на влизане в къщи бе от входната врата в банята...
Дъждът ми създаде и други емоции. Поизкъпа почернели мисли...
Но най-важното - не успя да ми провали разходката. Успях с осемнадесет километра...
Вчера бяха двадесет и един. И утрото бе свежо... пак след нощен дъжд.
За протокола - в четвъртък кръгла нула... Има дни, когато сутрин с други занимания трябва да се съобразявам. Независещи от мен и мойта воля.
По същата причина в сряда километрите са само четиринадесет... Колкото, толкова...
До тук отчитам седмица добра за физическата ми активност.
Да отивам да се позанимая с разни съботни задачи...
А после искам мързелив следобед... с книжки... /не една/ ;)
.

вторник, 8 май 2012 г.

ранно утро

Е, не е кой знае колко ранно, но все пак...
За съжаление си нямах компания.
Но пък ми се обеща за утре с намерение за още по-ранно утро :)
И така, отчета е... ранно пиле,  рано пее...
Днес километрите в компания на велосипеда са осемнадесет /и половина ;)/  Тръгнах в облачно време, слънце напече и дъжд ме валя... Мина сутрешна роса, не беше сериозно, но пък звучи атрактивно :)
Снощи също нещо е поваляло, но под короните на по-големите дървета си беше сухо. Беше интересно, че когато първия път бях при завоя на реката един голям камък близо до брега беше открит и дори си помислих да отида там. След около двадесетина минути беше залят до горе. Това е поне около тридесетина сантиметра. Сигурно по Балкана е валяло снощи повечко...
Беше приятно сутринта, свежо, леко прохладно. Прибирането ми, за съжаление, пак беше продиктуване от не особено приятната среща с вчерашните дразнители. Но поне бях успяла да си измина прилично разстояние. Чувствам се освежена и заредена с много енергия за деня напред.
Сега трябва и да поработя малко ;) После ще има време и за други занимания. И за други музи и настроения ;)
А утре... по-рано ще бъдем на алеята за сутрешните ни движения :)

.

понеделник, 7 май 2012 г.

от понеделник

Понеделник е.
Броенето продължава ;)
И разходките...
Обаче, днес ще мрънкам.
Имам се за толерантен човек. Но понякога и моята търпимост май си има граници.
Сутрин по алеята има хора различни. В по-ранния часови пояс са предимно спортуващи. След това са повече спортуващи и ранобудни разхождащи се. Със затопляне на времето часовия пояс на разхождащите се е все по-ранен.
Нямам нищо против, разбира се, за разхождащите се. Но когато бабите си водят маркираните кучета от квартала, където живеят... А когато тези кучета съвсем не са малки по размер и добри по нрав... И когато тези, иначе приятели на човека, ме залаят докато намалявам скоростта си с велосипеда, защото съм чела, че кучетата не обичат бързодвижещи се предмети, в случая аз... Е, идва ми в повече...
В мен има необясним страх от тези животни, но се старая да ги подминавам и поне външно да запазвам спокойствие. Днес не успях. Не успях и миналата седмица... А днес това бе причина за краткото ми движение, което се получи само десет километра.
Предпочетох психическото си спокойствие пред необходимото ми движение... Какво да направя като ме е страх... Не мога да го преодолея.
Решението е едно. По-ранното ми ставане. Но не искам да си губя компанията. Преминаването ми в друг часови пояс не е уместно. Все повече са разхождащи се, малки деца, баби и дядовци... Нищо против, но не е подходящо за спорт...
Значи... трябва да се става по-рано...
Ще опитам...
Толкова с мрънкането.
А иначе, сутринта си беше чудесна. Десет километра само, но и с тях си е добре :)

.

събота, 5 май 2012 г.

седмица

Седмица отмина.
Събота е.
Съботното утро с двадесет и три километра /е, има си и половинка/ се започна.
Такава бе и седмицата с километра различни.
С двадесет или осемнадесет, с десет или шестнадесет...
Важното е движение да има.
А пролетта променя всеки ден това, което вижда се и се усеща.
Цветове омайни, успокояващо зелено, ухания различни в комбинации още по-различни...
Сигурността на навика е вече осезаема. Добър, даже повече от добър е навика за сутрешно раздвижване и енергийно зареждане за целия оставащ ден. Каквото и да има в този ден...
В събота... добро начало. Идеи имам доста, да видим до къде ще ги докарам.
Да действам...

.