събота, 27 юли 2013 г.

някакво... никакво

По течението сякаш се нося...
Искам... Толкова много неща искам да правя, а на практика си оставам с искането. А осъзнаването ми носи терзания. Странното е, че дори тези терзания не успяват да мотивират повече действеност в мен.
Всичко, което все пак правя, е някак хаотично и естествено е да не се виждат положителните резултати. Сякаш не успявам да се организирам и в края на деня освен умора не намирам удовлетворение от деня си.
Не съм пример за педантичност, за строго програмиране на времето. Въпреки това съм била сравнително добре организирана. Не съм се оплаквала от липса на време за важните за мен неща. Съвсем обяснимо и допустимо е да съм имала и периоди на недостиг на време и на разхвърляност. Дори и да се нарича това с недотам приличната дума - мързел. Всеки има нужда от отдих по някакъв начин от напрегнатостта и ангажиментите, та дори и те да са приятни. Ама за малко... Разпиляността ми напоследък започва да тревожи.
Събирам се и се подреждам, но това се случва по същия хаотичен начин. В резултат на импулс, породен от незнайно какво, съм в състояние да свърша толкова много работи, които незнайно защо са оставали.
Това добре, но започвам да усещам, че ми липсва реда в делниците ми. Искам да ги подредя поне от малко, но... оставам само с искането... За сега, де.
Сигурна съм, че ще се справя и с това състояние на безмотивираност. Защото го искам. И защото си мисля, че знам как...
Ето, ползата от тибетските ритуали ми е повече от позната. Усещането за енергия е дори и неописуемо. Обаче... Последните месеци ги правя от дъжд на вятър, което не носи никакви ползи, разбира се. Поне пет пъти започвам да правя различни комплекси от упражнения, в чиято полза съм убедена, а и от опит са проверени... Предстои поредното започване, след като в последния си опит явно пак се провалих.
Мислех да си напиша тук това, което смятам за най-необходимо и неотложно да започна и да не спирам. Няма да е сега. А дали изобщо ще го направя. Това, че не е написано тук, надявам се да не е с по-малка тежест пред настроенията ми. А те от днес са много... мотивационно настроени ;)
Ще открехна малко завесата ;) Първото от необходимостите е ранното ми лягане. И без изключения. Сега е точно 22:30. Идеалното време за лягане. От 22 до 23 часа за мен се оказва най-доброто време за лягане през лятото.
Второто е ранното ставане. Почти се справях и до сега. До 7:00 почти всеки ден съм станала. По-добра идея е малко по-рано, но нека не насилвам от веднъж добрите си намерения.
Третото е...
Хайде, стига толкова, че ще се проваля още от началото с първата си необходимост ;)
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар