четвъртък, 20 септември 2018 г.

след четири месеца

След почти четири месеца съм отново тук.
И не, не съм бездействала и безидействала през това време.
Имах пълни дни и месеци с разнообразие, с дейности, с отговорности, с емоции най-различни.
Да, продължавам с хубавите си навици.
Вече не правя нещо на всяка цена, защото трябва. Правя нещата защото искам, защото ми харесва. И те, нещата, ми се получават. И резултати има...
Важно е човек да учи нови неща. И е по-добре да ги понаучи по-задълбочено. А когато стигне до дълбини непознати и непонятни за него, няма нищо лошо да потърси помощ. Е, потърсих... И намерих...
Признавам, че физическата ми активност бе недобре балансирана понякога, недобре структурирана. Но от две седмици в тази посока си имам ментор. Човек, който знае, може, споделя и помага. Споделяла съм, че си имам един кростренажор на терасата, който по-често е самотник. Сега вече знам защо. Защото не съм знаела кога и как да го използвам, за да ми е приятел. Вече седмица и половина той ми е добър приятел и се разбираме чудесно всяка сутрин. Защото сега срещите ни са основани на грамотност, а не само на ентусиазъм.
Разбира се и храната ми претърпява промени. Но основното вече го правя. Създадох си доста добри навици и при храненето.
Чувствам се истински удовлетворена от това, което правя за себе си.
Време ми е за следобедна доза чай.
Скоро пак ще дойда тук...


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар