петък, 24 юни 2011 г.

целта

В своето виртуално местенце Paradisemou е определила точно своята цел. На много места съм срещала съвета да си определим точно целта. Другаде съветват голямата цел да е разделена на по-малки и краткосрочни цели.
Когато се опитвах да определя голямата си цел, тя ми се стори прекалено голяма измерена в цифри. Почувствах я недостижима. Затова не я изрекох на глас, дори и пред себе си.
Опитах да си определя малки цели, в кратки срокове - опита ми неуспешен излезе. Тогава се отказах да назовавам точна стойност за целта.
Обаче в мен все пак остана убеждение, че е добре да има цел, та дори и да не я назовавам точно. Затова най-отдолу в този блог си сложих снимчица една. Когато случайно попаднах на нея из необятното нетпространство, се усмихнах. Сякаш нея търсех... Стойността, която се показва на снимката би била моето идеално тегло, определяно в някои книги.
Всъщност когато съм си мислела какво искам да постигна винаги съм си представяла един кантар, който в едно далечно лято ми показваше 62 - 63 кг. Не знам защо, но това ми изглежда някак си по-реално.
Мисля, че вече съм готова и тук да напиша колко ме дели от целта ми. До много скоро не можех да кажа колко килограма съм в момента. То си е за срам цялата работа, щом съм стигнала до тук, но вече знам, срамът и заравянето на главата в пясъка не ми помагат. Преди месец или два си признах. Радвам се, че го направих. Тогава сякаш усетих най-пълно подкрепата, от която имах нужда. Може би защото до тогава с недомлъвки си споделях и подкрепата сякаш бе някаква такава... непълна и неясна...
В последните години с различен успех и провал се колебаеха стойностите на кантара. Така или иначе, преди 7-8 години имах още 15, който се радвам, че не допуснах да се върнат. Все пак е успех. Но пред мен задачата все още стои и вече е крайно време да бъде решена. Вече няма на къде... Посоката ми е само една. Заради мен и заради...
И така... към днешна дата до моята цел имам точно 30 /тридесет/ килограма... излишни...
Броенето със знак минус продължава ;)
.

13 коментара:

  1. 30??? Леле, душо, много си я окъсала, стягай се! :) Аз с последните пет се боря от два месеца, но кантарът не помръдва :(. Не знам причината, преди не ми е било проблем да се преборя...сигурно нещо съм се разболяла. Мен пък ме дават с идеално тегло 55, но аз в момента съм толкова и не се харесвам. За да вляза в норма, трябва да закова кантара на не повече от 49-50 :(
    Идва ми да захвърля всичко, да тегля една майна и...

    P.S. Моята приятелка ме посъветва да спра да се терзая - че на нашата възраст всички са дебели и няма причина за комплекси :))))) О.К. така е, не ми пука за наднорменото тегло, но затова, че всичко ми се трупа на бузи и корем. Нищо свястно не мога да облека за Бога!

    Aquawoman

    ОтговорИзтриване
  2. 30 - страшно е, нали? Но е истината... дори да боли и да е срамно.
    Не искам да слушам никой вече! Още по-малко тези, които ми казват- и така си си добре, за какво ти е да се тормозиш, вече си на възраст...
    ИСКАМ да бъда здрава в утрешния ден! Това, че днес е така, не значи, че ако си остана с тези 30, утре пак ше съм здрава.
    Причини за 30 или за 5 в повече има много. Никога не е една. И вина да се търси - смисъл няма.
    Вече знам - само действия и никакво отказване!
    Нямам право на отказване! А и обещах... не само пред себе си...

    ОтговорИзтриване
  3. Непременно си направи тест за поносимостта ти към храните! Така ще разбереш какво не бива да консумираш.
    Аз наскоро с ужас установих, че от плодовете напълнявам почти толкова, колкото и от тестяно, дори и от киселите. Ако изям днес 500-600 гр. ябълки (и нищо друго), на другия ден кантарът е на плюс 200-300 гр. А те ми бяха основното хранене. Сега наблягам на зеленчуците, с тях нямам проблем.
    Е, успех и се дръж ;)

    ОтговорИзтриване
  4. http://vegatest-bg.com/page.php?3

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за информацията!
    Голямо четене падна и търсене в нета, но успях :)
    Намерих в моя град и си записах час. Ще разказвам другата седмица :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мда, и аз мисля, че такъв тест е полезен. За съжаление където живея не мога да го направя, а не съм чак толкова надъхана, че да си мръдна Д-то до друг град да се изследвам :)
    Непоносимостта към определени храни аз си я обяснявам с ензимите в стомаха. Вероятно някои стомаси имат проблем с производството на опреден ензим. Нали върху това е изградена и теорията за разделното хранене - да поемаш на едно ядене продукти само от един вид, за да не затрудняваме стомаха да отделя повече от един ензим при разграждането. Затова при разделното ядене храната се смила до 2 часа, а при нормалното до 6. Но пък...не е много вкусно :). И ако не можем да спазваме стриктно, поне малко да се съобразяваме, пак ще ни бъде от полза.
    Аз вече се придържам към правилото "Ядеш малко - слаб си, ядеш по много - дебел си" :)) Невъзможно ми е да си променя навиците, по-точно вкуса ми към храните, който е УЖАСЕН. Ям от вредното най-вредното. Много мазно, много сладко и много тестяно. Ако на масата има парче месо и парче сланина, аз избирам сланината. Или пък с пилешкото месо - хората хвърлят кожичките, а аз прибирам кожата и останалото го отстъпвам на другите. И затова моите диети не са диети в общия смисъл, а ограничаване максимално количеството на храната. Един ден в седмицата е разтоварващ - доскоро плодове, но сега повече зеленчуци, неовкусени и много билков чай с мед.
    Един ден може да рева заради храните, които ям, но засега, опазил ме Бог, се радвам на добро здраве. ( Но и затова съм небрежна - понеже още не е светнала червената лампичка).
    Цял ферман изписах, ще отслабнеш само докато ме четеш :))
    Наблягай на някакви тренировки, това поне си е изпитан метод, пък и с двойна полза - и сваляш, и стягаш.
    Успех на теста, дано не те ошашкат много с това, което ще ти кажат :)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря!
    Преди време ми допадна обяснението за разделното хранене. Струваше ми се логично. Опитах - без особени постижения.
    По-късно се "срещнах" с теорията за балансирано хранене "зоната", при което на едно хранене се комбинират в съответни пропорции протеини, въглехидрати, мазнини. Опитах - получи се. Дори резултатът бе невероятно добър! Защо спрях ли? Ми... не знам... мога да се оправдая с околните, но не е сериозно.
    Е, вече имам други приоритети. Здравето ми и аз сме по-важни от мнението на другите, ако и тези други да са роднините ми. За сега се върнах лъм "зоната" и при движението в различни вариации.
    В търсенето си днес в нета,разбрах, че този тест се прави където се съберат достатъчно хора.
    Погледни тук - http://www.prestige-saloni.com/page_30_5.html
    - може би го има твоя град или няой по-близък. А и както разбрах, може да се получи информация и по телефона.
    За тренировките безспорно си права. Вече съм разбрала, че само едно не помага, а трябва да е комплексно действието. Храненето трябва да е правилно, движението да е достатъчно, че и повечко, достатъчно сън, по-малко стрес... и оше много...
    Хубава вечер! :)

    ОтговорИзтриване
  8. В балансираното хранене има логика, но ако е вярно, че някои организми не се справят с определени храни, то всяка диета се обезсмисля. Диета в смисъл - сутрин еди какво си, на обяд друго си...Защото излиза, че което е полезно за един, е опасно за други.
    Най-ефективният начин за поддържане на идеално тегло си остава яденето на нискокалорична храна :)))). Но де да беше лесно( хеле пък за мен), защото мазнините правят храната вкусна. Имам една приятелка сръбкиня, доста по-голяма от мен, но на тялото и кожата и могат да завидят и 20-годишни момичета. Преди години и бяхме на гости. Всеки ден отрупваше масата с изкушения, ала тя самата ядеше предимно салати и най-вече накълцано прясно зеле, объркано с нискомаслено кисело мляко. Каза ми, че зелето не съдържа почти никакви калории и е мощно оръжие срещу целулита. Еми аз как да отслабна с моя начин на хранене??? Умните хора спазват упорито един постоянен режим, а не като мен - пет месеца торти и мазни меса, а следващите пет на диета...
    И движението, да! Трябва си всеки ден и спортуване, и много вървене пеша.
    Такива ми ти...неприятни истини. Дано да отслабнем, по какъвто и да е начин :)
    Лека :)

    П.С. Мерси за информацията, още сега се сещам за 3-4 познати, които биха си направили теста.

    ОтговорИзтриване
  9. Чета ви и си мисля: "ако някой ми каже, че съм го "окъсала", няма да ми стане много приятно, въпреки, че аз и diva сме в едно и също положение и че тя го приема определено по-добре, отколко аз бих го приела. Моето мнение от личен опит е, че каквито и диети да спазваме, ако нямаме психиката да променим хранителните си навици, каузата ни предварително е наполовина изгубена. Затова термини от рода на: "леле, много си я окъсала", "оле, ще така си надебеляла", "леле, докъде си я докарала" по-скоро гледам да подминавам и да не им обръщам внимание, защото в един момент изиграват лоша роля в стремежа ни да сме силни в начинанието да отслабнем с 30 и повече килограма... Аз бих апелирала към повече толерантност, въпреки, че незнам дали мога да си позволя тук такова нещо, но все пак понеже разбирам отлично diva знам, че изказване от рода "леле, много си го окъсала" ще я дръпне една крачка назад, а тя няма нужда от това. Тя и сама знае, че го е окъсала, но едва ли трябва да го изкрещим, за да го разбере, или за да го разберат всички, които са с 30 + килограма над нормата.
    В никакъв случай, не казвам, че е казано с лоша умисъл, но едно такова малко изказване не е от най-добрите.
    Окъсала или не - тя е осъзнала, че има нужда да се промени и е намерила пътя, по който всяка крачка ще извървява бавно и с цената на много упорство, така че, аз лично я подкрепям за това, че е казала на глас колко е остава до целта, защото и когато вървим по даден път, той все някога свършва... важно е къде и как.
    Мила diva, поздравявам те за всичко, което правиш. Според мен начина, по който си избрала да изразяваш себе си е красноречив, ясен и целеустремен!

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря ти за разбирането, Paradisemou!
    Започнах този блог и истината е, че не очаквах изобщо толентност. Затова съм приятно изненадана от приемането ми - моят проблем и моята цел. И да, наистина до сега не бях писала колко съм далече или близо до целта си. Но... сега вече успях и не е проблем за мен никаква реакция. Знам, че по-горните думи са казани само с положителен заряд, с цел да ме подтикнат към по-успешни действия.
    Опитвам се да разбирам различните реакции и да ги приемам такива каквито са. Тогава е лесно. :)
    Затова съм благодарна и за твоята подкрепа и за разбирането! Благодарна съм и за думите - стегни се!
    Paradisemou, радвам се, че си тук, че се "срещнахме". В твоя начин да се справиш виждам и моите разбирания. А това е много силна подкрепа, когато друг търси пътя като теб. Благодаря ти!
    Усмихната и хубава вечер! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Момиче не те познавам и Слава Богу. На теб кой ти дава право грубо да се намесваш в чужди отношения? Друг път си мери приказките, защото и в чуждия блог ще те поставя на мястото ти. И макар, че не заслужаваш да ти давам обяснения, ще ти отговоря все пак - за diva е по-полезно да и се каже направо, без заобикалки, за да се стегне. А ти с тази страхливост да приемеш смело истината, още дълго ще си размотаваш дебелия задник по блоговете, хленчейки. И си изглади червената покривчица, на която правиш снимките, че е доста измачкана.

    diva, съжалявам, но моето присъствие тук приключва. Навярно блогът страда от дефицит на читатели, щом си принудена да толерираш интригантите.

    ОтговорИзтриване
  12. Съжалявам, не виждам интрига. Просто приемам другото мнение.
    Бих се радвала и да размислиш... заповядай пак при мен, ако ти е приятно!

    ОтговорИзтриване
  13. Съжалявам, че се е получило така.
    Нямаме нужда от злоба, тя засенчва душата ни, тя засенчва мислите ни...
    Никой не е искал да я провокира или показва...
    Аз правя това, което мога...
    Моята червена покривчица, моят път, моите надежди и цели са мои и ги споделям, с когото мога и с когото преценя, че мога...
    Анонимен... дано и в душата си не си анонимен... Пожелавам ти любов.

    ОтговорИзтриване