И днес направих "нарушение". Знаех си го. Дори беше планирано.Имаше повод, но това не означаваше, че задължително трябваше да го направя. Понякога е по-добре да го направя, с което забавям процеса, отколкото да ми се налага да давам обяснения и да слушам глупости. Да, глупости и предрасъдъци, от хора, които изобщо не разбират и не искат да разберат. Хора, които мислят, че знаят всичко и са върха на компетентността. Според мен днес избрах по-малкото зло и се насладих на парчето торта.
Понякога се чудя защо трябва да се съобразявам с мнението на другите. Защо го правя? Може би е слабост, безхарактерност.
Някога, преди години, доста години, бях от "бунтарите". "Отстоявах" и "доказвах" мнението си. Вероятно с годините улегнах. Предпочитам да мисля, че помъдрях. Разбрах, че не е нужно да доказвам на всяка цена мнението си на всеки. Научих се да приемам и аз чуждото мнение. Осъзнах, че всеки има право на свое мнение, независимо аз дали го споделям или не.
Може би и затова предпочитам да не си създавам излишни въпроси и обяснения.
Не, това не е оправдание за днешната ми постъпка, за днешната ми "издънка". Предпочетох да погледна от другата страна. От там, че днес се насладих на едно чудесно парче торта, по един хубав повод. А забавянето - то е без значение. Защото последните дни усещам хармония в себе си. Усещам мира в мислите си. Мисля, че винаги това съм искала - мир и хармония със себе си. Без обвинения и самообвинения.
Сега - усмихвам се. Вечерях балансирано.
И ми е хубаво.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар