сряда, 9 юни 2010 г.

както е тръгнало

Както е тръгнало - все наопаки цял ден.
Преди два часа бе още горещо и щеше да е безумие да излизам с велосипеда. Всъщност всяко излизане можеше да се впише в графа безумно. След час така притъмня, че се чудиш дали ти е верен часовника. Но гръмотевиците от далечината се приближават с такава бързина, че всичко става ясно. И заваля. Това развали плана ми за една дълга и полезна разходка. Изведнъж ми се прияде. Така огладнях. Не, че има причина на физическо ниво да съм гладна. Но емоционалната незадоволеност надига вой. Ок, отидох и хапнах. Броя го за вечеря. Нищо, че само час преди това си хапнах следобедна закуска от чаша мляко. Сега не искам никакви мисли за храна. Дори не искам да гледам и блогове с такава насоченост.
Сега съм тук. Радвам се, че си направих това местенце. Удобно е за бягство. Усмихвам се сега. Усещам как напрежението вече е по-малко и продължава да спада.
Не отдавна си купих тази книга:
Започнах да я чета снощи. Четох и днес. Много от написаното съм го чела на други места. Едва ли ще намеря нещо съвсем ново. Но пък е добре подредено и синтезирано. И най-важното е, че го усещам мотивиращо! Зарязвам нета и ще се отдам на четиво. Явно днес ми е ден за четене.

Днес? Днес денят имаше отрицателен заряд. Най-важното за мен е, че преодолях поредните трудности. Мога да се поздравя.
Наистина се оказа възможно да спра онзи глас в мен, който все иска да яде. Нека чете ;)
А утре?
Утре ще е друг ден! Прекрасен!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар