с намерения

В неделя е пълнолунието. Вече започвам да мисля за него. Очаквам го с желание.
По правилата детоксът трябва да се направи в петък, събота и неделя, а в понеделник е денят за захранване.
Това ще ми бъде шестия детокс от есента до сега. Доволна съм, че не пропуснах нито един и си ги направих както ги препоръчва доктор Михайлов.
Утре е сряда и си планирам чаен ден. Очаквам да е поне толкова приятен колкото миналия петък, а защо не и повече :)
Сега ще си имам един час само за мен. Но не пред компютъра. А после...
Лека нощ!

.

в неделя

Неделята е към края си.
През тази седмица взех решение и се чувствам особено спокойна и някак свободна.
Днес, по някакви причини, пропуснах лимона с топлата вода. Но като цяло всичко си ми е наред.  Утре е понеделник и си имам пак лимони.
Уверена се чувствам. Надявам се, че мислите, които ми минават за допълнения, ще се реализират спокойно. Постоянството, което имам за няколко от припознатите ми мои неща, определено ми носи резултати.
Има доста неща, които очакват да си ги позная. Когато съм сигурна, че са истинско мои, само тогава ще намерят място в дните ми.
Сега е време да проявя постоянството си във времето за лягане. Не е трудно, защото вече си имам настройката, навика за това.
Утре е понеделник. Нова седмица - нов късмет.
Вярвам в това. И ще бъде!
Лека нощ!

.

чаен ден

Чаен ден... Това си е мое нещо...
Снощи го реших и днес си го изпълних.
Знам кога ще имам пак такъв ден. Решено е. И тук ще си го призная... като му дойде времето ;)
Като на снимката започват дните ми. Само чашата топла вода с лимон липсва. И чашата ми с арония... Вече си ги бях изпила ;)
Така ми е добре.
За днес си имах повече от три литра /по-близо е до четири/ най-различен чай. Леко ми е.
За мотивите... някой друг път...
И вече ми се спи...
Лека нощ!

.

мое нещо

Едни такива мисли днес ме настигат...
Дните ми не са това, което искам. Не са това, което мога. Не са и това, което заслужавам.
Пак сгреших в преценката на себе си. Бях уверена, че мога Зоната да следвам... Ами... не мога. Признах си го днес. Омръзна ми все извара, сирене и кашкавал да редувам. Не искам соевите измислици да използвам за протеини. Другите, които знам, че са добри не успях да намеря как да си ги изчисля. А да се забия в сметки... не е това смисълът и идеята.
Реших!
Толкова много съм изчела, опитала, мислила и премислила. Слагам една голяма, голяма...
ТОЧКА.
Никакви системи, правила, указания и прочие. Забравям всичко, Абсолютно всичко!
И слушам само себе си...
Не себе си. Това е съзнанието.
Ще слушам подсъзнанието си...
Онова, което е най-истинската ми същност.
То, което е дълбоката ми същност, си има своите най-истински и позитивни навици. Те са с мен от много време. И са истински навици, които са се доказали. Те остават с мен, те са мое нещо.
Един въпрос - какво  и как ще пиша тук и ще отчитам?
Много е лесно. Каквото, когато и както ми дойде от вътре...
Със сигурност промяната в мен ще се усети и тук.
Знам си, за добро е...
По някаква причина се задържах до късна доба. Причината правило не е. Значи утре пак ще бъде друго. Обичайното... Моето си време...
Лека нощ!

.

след февруари

Февруари свърши, март е тук...
Мини-отчет си направих и съм доволна. Е, можеше и по-добре, но максимализма го оставям за март ;)
В съботното утро, за да избягам от мъгливи настроения и мисли, си пожелах разходка. Даже дълга, дълга си я визуализирах. Докато се занимавах с топлата вода с лимон, вече втора седмица неотлъчно с мен, с витамин С и арония, докато си запарих двата литра чай... реших да свърша и нещо по-прозаично - прането да простра.. Толкова студ събрах на терасата, че мечтата ми за разходка се изпари. Сега се топля с чайчета... Все е нещо...
А разходката не е изхвърлена от плановете дневни. В по-късен час ще се случи.
Най-хубавото е, че успявам в последните седмици да съм постоянна във всичките си начинания. Изключения от "правата пътека" се случват, но съм доволна, че са кратки и не са попречили на крайния резултат, който е в правилната посока.
Заниманията ми са разнообразни. Търпят още постоянство. Ще понесат и още натоварване. За сега успявам да ги балансирам и за всичко време да намирам. Предполагам, че и с увеличението им ще се справя. Увеличение, разбира се, за тези, които имат възможности за това. Все пак някои неща, като сутрешния лимон, не се нуждаят от увеличение ;)
Днес ми е някакво сиво... Иска ми се да вярвам, че е заради сивото време навън. Обаче пък, толкова хубаво пееха птичките, докато бях на терасата...
След февруари... Всичко ще е по-добро и по-успешно!
С чаша чай продължавам си деня. А после ще е друго...

Честита Баба Марта!

.

пак същото

Така е, като се заредят едни такива дни.
Сигурно ще да е заради връщането на мъглите, а те вървят с мрачни настроения и липса на мотивация за каквото и да е.
Сутрините някак по-добре сякаш ми тръгват. Ама после като се заредят разни негативи... не е за приказки.
Е, днес до по-ранния следобед ми беше добре. И всичко ми беше подредено. Най-вече в мен.
Сега искам единствено да се скрия под завивките. И с надеждата да посрещна по-въодушевена утрото.
Да, утрото ще си го подредя... А после?... Искам още ред.
Лека нощ!

.

някакво - никакво

Кофти ден... Така е когато правя нещо, което не ми се прави.
Има толкова много трябва и няма измъкване от тях...
Не успях да си изпия чайчетата.
Не успях да се пораздвижа както си го правех и както ми се искаше.
Не успях в баланса си.
Утре...
Утре аз ще си редя деня.
Както си го искам, тъй ще си го направя.
Започвам от сега със снимка цветна.
Лека нощ!

.

напомняне

Тази сутрин се убедих, не за пръв път, колко са подвеждащи понякога сигналите на тялото. Може би защото не ги разчитам правилно. Сигурна съм, че не само аз съм в това положение.
Имах излизане в предиобедно време и реших да не пия всичките си течности, които си приготвям в последно време. Ограничих се до чашата топла вода с лимонов сок и чашата с витамин С на прах и сироп от арония. Върнах се към 11 часа и си помислих, че нещо ми се хапва. Видях часа и... осъзнах, че това не е глад. Жажда е... Отидох в кухнята и си взех една от чашите с чай, които си бях приготвила сутринта. След минута нямаше и следа от усещането за глад.
Не веднъж съм чела, че тялото ни иска вода, а ние си мислим, че иска храна. Това е поредното доказателство, че е така.
Надявам се по-често да си го спомням. Само от полза може да ми е.
Разбира се, гладът, истинският глад не може да се залъгва с вода или чай. Ако след водата или чая отново се появи, естествено че трябва да бъде удовлетворен.
И още нещо за истинския глад. Гладът не е лошо нещо...  Когато /вече е така/ балансирам храната си според принципите на Зоната осъзнах, че усещам истинския глад. И другото ми осъзнато усещане е за задоволеност след храненето. Преди усещането, че ми се хапва още нещичко, беше ми чест спътник. Разбира се лъжлив, но трудно отстраняем. Сега си нямам подобни спътници и се чувствам чудесно.
Едно напомняне...

.

ежедневно

Днес съм тук, че ми се пише, пише... Ще видим колко ;)
От вчера започнах нещо ново в дните си. По-точно в сутрините си. И както се знае, всяко ново е добре забравено старо... та, така и при мен. Тази зима не бях пила сутрин чаша топла вода с лимон. Е, вчера започнах. Осигурих си лимони за седмица. Че и компания ми се намира ;) Другата седмица пак на пазар за лимони...
Спомням си и се усмихвам как преди много време /поне двадесетина години/, когато за пръв път прочетох за ползите на тази напитка и реших да опитам.... колко кисело ми се струваше и си мислех, че никога, ама никога няма да пия такова нещо... Е, времената се менят и нравите също :) А аз дори обичам топличката си вода с лимонов сок. И на ранина съм истински майстор бързорък в приготвянето й.
Продължавам си с многото чайчета сутрин, които си подреждам в редичка, че и в две. До обед ми е осигурено пиенето ;)
В следобедните часове течностите ми са по-малко, но си мисля, че сутрешните са по-важни. Когато е и естествения ритъм на тялото.
Продължавам да си меря и тегля, да си балансирам съгласно принципите на Зоната. Мисля, че предишния опит ми носи повече увереност и се справям без да се подзирам на всяко грамче. Истина е, че трябва да се спазват определените пропорции, но и не бива да се издребнява, защото тогава нещата се случват на друга вълна, която не ми харесва.
Освен това си имам усещането за баланс. И най-силното ми доказателство е, че мога да готвя всичко, мога да сервирам всичко, мога да се храня със другите, може да има шоколад на масата и там да си стои вече с дни... Истината е, че изобщо, ама изобщо не ми се приискват подобни неща. А защо пиша сега за тях ли? Защото сама се изненадах преди малко, когато осъзнах факта, че днес имаше сладкиш, който направих, а вече е останало едно парченце от него и в мен не се появи желание дори да си опитам.
Какво да кажа? Доволна съм, че така се развиват нещата край мен.
Сега отивам да направя нещо, за което ще пиша след време. Не може всичко на един ден, де ;)
Лека вечер!
:) :) :)

.

енергия

Енергия е думата за днешния ми ден.
От сутринта, даже станах доста по-рано от обичайното, съм изпълнена с невероятно количество енергия. Резултатът е - много свършена работа.
Днес е денят за захранване след тридневния детокс по пълнолуние.
Сутринта я започнах с чаша топла вода със сок от лимон. После половин литър зелен чай. Към 10 часа си хапнах две малки ябълки. Малки са, защото са си от нашите, а те не са еднакви и големи. След около час, между работата /за нея след малко/ си хапнах 3-3 лъжици овесени ядки с лъжичка мед, които си бях накиснала по-рано. Обядът се случи към 13:30. Хапнах си от приготвената ми от вчера зеленчукова супа - предимно корени и малко зелении. След обед, към 15 часа, си хапнах 2-3 парчета ябълка, но от по-едричките. Вечерята беше претеглена супа и полагащото й се количество извара, за да бъдат и в баланса на Зоната. За късната вечеря, след около десетина минути, ще си хапна кисело  мляко. С това денят ми за захранване е най-идеалния ми ден, от гледна точка на хранене.Захранването ми е по всички препоръки на доктор Михайлов.
Сега към движението. Сутрешното шетане из къщи може и да не броя. След 10 часа до обяда имах фитнес. Фитнес в градината ;)
Сеене на грах и картофи. И изобщо не бяха малко. Не бях и сама, естествено, но все пак... Набрах си и коприва. Още разни задачи напред-назад... В движение съм цял ден. А привечер като ме хвана една муза в кухнята... Колко работа свърших :)
Сега вече и умора се усеща, а ми е и време да си лягам. Защото за утре съм си приготвила много идеи, които ще чакат реализацията си. Ама това... утре :)
Лека нощ!

.