събота, 17 декември 2011 г.

пчелен прашец

Пчелен прашец за закуска...
Накиснат е от вечерта.
Незаменим и задължителен за всеки ден.
Особено зимен...
Информация в нета има много, няма да разказвам тук.
Не ми е разказно.
 

Нямам време за приказки, а само за действия.
Днес, до тук:
Тридесет минути, осем километра, шеста степен на кростренажора.
И не е само това. И ще има още за днешния ден.
До сега - чувствам се особено устремена и мотивирана.
Как искам да запазя този мотив за дълго...
Защо пък не...
Накиснах си прашец и за довечера, преди вечеря.
И пия много чай днес. Всякакви видове и бурени.
Така по-лесно се приема количеството необходима ми вода.
Топлина... имам нужда...

.

2 коментара:

  1. Харесва ми това което правиш...де да имах и аз тази воля...

    ОтговорИзтриване
  2. Добре дошла, Албена!
    Де да беше само до воля...
    :):)

    ОтговорИзтриване