неделя, 4 декември 2011 г.

неделният ден

В неделния ден съм доволна.
Кантарът ми е приятел днес - само 100 грама в повече от минимума...
Може и да е смешно с тия грамове, но се оказва, че в такъв момент са ми много важни.
Това ми даде страхотен стимул за да се справя с неделните изкушения.
И сега се поздравявам... сама...
Е, и това е нещо.
Приключвам тази седмица със смесени усещания. Осъзнавам, че не съм постигнала, на практика, нищо. В същото време разумът казва, че успешно съм се справила, защото не съм допуснала по-голямо отклонение. А вече съм и в позицията, от която продължавам напред към целта си.
Сега имам нужда от всеки мотив, за който мога да се хвана... от всяка сламка...
Имам нужда от всяка дреболия, дори и от няколкото грама...
Пожелавам си новата седмица да ми донесе по-оптимистични резултати... Е, тя няма да го направи сама. Седмицата, де... Аз ще и помагам!
Защото го искам!

.

2 коментара:

  1. Прекрасен здравец! Бъди мотивирана, но....не се тегли постоянно! Сигурна съм , че ще успееш!
    Желая ти успех от цялата си душа и те прегръщам сърдечно!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Бени! /Дали може да се обръщам така към теб?/
    Тия дни наистина имам нужда от пожелание за успех.
    Благодаря ти за прегръдката! Прегръщам те и аз!
    Добре дошла при мен, в това мое кътче!

    ОтговорИзтриване