вторник, 27 септември 2011 г.

усмивките ми

Денят ми е усмихнат!
Кантарът ми най-после премина една психологическа граница, дето от немалко време не минаваше.
За седмица показанията са с петстотин грама по-малко.  
Само половин килограм, но много важен за мен. 
Сутринта, погледът в огледалото отново ми каза: Този панталон не го искам!
По средата на деня един импулс ме обзе. И ме поведе...
На първата снимка е номерът на стария ми панталон :( :(
На втората снимка е номерът на новия ми панталон :):):)
И как да не се усмихвам... и как да не се радвам... :):):)

Дааам... такива нещата са днес...

.

събота, 24 септември 2011 г.

Беклемето - енергията

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

събота, 17 септември 2011 г.

продължавам по пътя

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.

неделя, 4 септември 2011 г.

време за отчети

И така, мина още един месец.
Време е за отчет :)
Този месец само два килограма и половина.
Но много ценни са за мен.
Важна е посоката.
А си и знаех, че движение ми липсва.
Но от вчера... - шестнадесет километра с велосипеда, привечер си правихме компания.
Тази сутрин километрите са двадесет.
Чувствам се чудесно!
И още малко отчет - мерки в сантиметри.
Мерките на талията и ханша са намалели с по осем и десет сантиметра :) за двата месеца.
А крайният отчет за двата месеца - седем килограма и половина - определено приличен резултат :)
А аз продължавам... напред...

.