неделя, 29 януари 2012 г.

за ранното ставане

Дааа... да се става рано е добър навик. Не веднъж съм изпитвала положителността на този факт. Обаче...
Напоследък го позабравих... навика.
Ето, пример с тази неделна сутрин. Много демотивираща е поспаливостта на домашните. Въпреки сравнително ранното ми лягане снощи, което също е добър навик, тази сутрин не успях да се измъкна по-рано от завивките. Вярно е, че се събудих рано, но... при мисълта, че други ще са в топли завивки още часове след мен, а аз ще се опитвам да се стопля по разни начини в обещания от синоптиците сибирски студ, ме върна пак в топлото легло.
И все пак аз бях най-ранобудната, въпреки доспиването си. В търсене на топлина се порадвах на няколко топли и ароматни чая. Това го сложих в графата за добър навик с намерението за неделно прочистване на организма. Топло е и с малко физическа активност. Тук е момента да се похваля с навика за тибетските упражнения, който е най-устойчивото нещо в дните ми. След неизбежната домакинска дейност в кухнята, /това е единственото свободно пространство от спящи в утрините/ реших, че ми е време и да се поглезя с най-горещата баня, която си спомням в последно време. Естествено, че свърших топлата вода ;).
Та, да се върна към мислите за ранното ставане. Когато стана по-рано денят ми е по-дълъг и изпълнен с повече хубави неща. Сякаш има време за всичко, което в други дни, притисната от закъсняващи мисли, не си позволявам.
Преди мнооого време се бях определила на сова, според определенията за сови и чучулиги според дневните навици за сън и работа. Днес на фона на заобикалящите ме съм по-скоро чучулига, а сови са другите. Харесват ми сутрешните часове, в които се разбуждам и подготвям за новия ден. Харесва ми времето, в което съм сама със себе си. Не, определено не обичам самотата. Но това е едно особено състояние, в което самотата е дори желана.  Вероятно всеки си има такива моменти за мисли и размисли...
Сигурно е, че студовете скоро ще отстъпят. Януари е в краят си, февруари е по-малък, а март е непредвидим. С настъпване на топлината в дните ще има повече поводи за ранно ставане с повече мотивация. От сега си знам, че ще се възползвам от всеки мотив, за да си имам своето време в ранните утрини.
А сега, в средата на неделния ден, освен да се наслаждавам на топлината край мен друго не ми остава. Дали ще ми е достатъчно?
С книга и чаша ароматен чай... защо пък не ;)

.

петък, 27 януари 2012 г.

зимно настроение

Зимно е навън и настроенията ми зимни са.
Поради необходимост /медицинска/ около седмица прекратих по-сериозните занимания със спорт.
От няколко дена бих могла да ги подновя, но... оправдавам се с времето - все пак -5 или -10 градуса не са за препоръчване, за да се радваме един на друг с тренажора. Затова пак е малко физическата ми активност. Това води до естествен застой в резултатите и съответната демотивация. А тя е крехка нещо тия дни...
През седмицата се провали втори час за вега тест... няма достатъчно желаещи, което да мотивира лекарите да дойдат в заспалия град... Имах много силен мотив да си го направя още преди нова година - и тогава се провали.
Сега се опитвам да не мисля за това, а просто да изчакам спокойно момента, когато ще се случи. Но не се получава... Но пък няма да се предавам, я.
Не е лошо, докато сибирски студ сковава всичко навън, да се подредя и мотивите си да събера. Все пак има  не малко хубави навици, които мога да си създавам и в стаята с климатика.
Мдааа... защо пък не?
Първия добър навик, който ще си възстановя е лягането в приличен час.
Време е... Лека нощ!
А утре... утре пак ще пиша тук... защото ми помага ;)

.

петък, 6 януари 2012 г.

осъзнаване

Днес осъзнах.колко често си поставям сама граници.
За съвсем дребни и ежедневни неща.
Неотдавна поставих граница от осем километра и тридесет минути с кростренажора.
Когато я преодолях, че почувствах много вдъхновена.
И това бе отново ограничение.
Ограничението на десетте километра...
Днес осъзнах, че не искам ограничения и граници, които сама си поставям.
Затова преодолях още една граница.
Границата на четиридесетте минути.
Днес минутите са петдесет, а километрите над дванадесет.
Осъзнах, че имах усилие на мисълта до 25-30 минути след началото.
Може би защото това е първата граница.
След това... имах усещането, че мога до безкрай.
Няма да се заричам за четиридесет, петдесет или шейсет минути.
Ще го правя докато е приятно.
Тогава има и удоволствие, и удовлетворение.
Като днес.
Въпреки мрачния ден.

.

понеделник, 2 януари 2012 г.

добро начало

Чудесно начало за мен ;)
Край на осемкилометровите тренировки!
От днес - четиридесет минути, десет километра, разбира се на седма степен на кростренажора!!!
Доста се порових докато намеря снимка на дружката ми ;) Снимката е в по-летен вариант и по-топъл. Сега съм го завъртяла, въпросния уред, успоредно на шкафа. Гледката е източна, малко сива сега, но... не забелязвам.
Във въпросните минути почти не мисля за гледката. Пък то беше и тъмно. Установих, че със слушалки, музика и затворени очи, мислите са много по-оптимистични. От време на време, по един поглед към отчета, за да си повтарям, че колко са още двадесет минути - само още толкова, или пък - еее, колко са още два километра - има няма за осем минути ще ги мина, та това са само две песни по радиото ;)
Дали ще е от 20:00 до 20:30 тренировката или до 20:40 - какво са десет минути, щом се чувствам добре. Къде ли не бих могла да ги загубя... Защо да не са за мен, за здравето ми, за по-добрата ми форма, за повече настроение.
Тази седмица няма за забравям по 5-7 таблетки ацерола - естествен витамин С, който няма да позволи появата на мускулна треска след празничните бездейни дни. За това ще помогне и топлият душ, на който е ред.

 Честита Нова 2012 година!

.