Кантарът следпразнично ме радва. Няма желания за посока нагоре. Другият ми ориентир са дрехите - не са ми отеснели :)
Това ме радва, защото успях. Истина е, че след тези празници се чувствам леко и спокойно. Не мога да кажа, че не се изкуших от сладости, но не прекалих с количествата. Толкова съм доволна... Истина е... толкова ми е леко, че ми се и танцува :)
Сега... Начало е. На годината, на месеца...
Значи... Време е за планове и обещания... пред себе си ;)
Поставям си цели тримесечни. С вдигната летва, но с възможност за преодоляване. Защото най-силно мотивират успехите. Имам нужда от успехи, пък нека да са и малки... И нека да са повече... Тогава няма значение колко малки ще са стъпките, щом целта е по-близо.
Отдавна си бях решила след празниците да си направя разтоварващ ден или еднодневен детокс. Нямаше конкретна дата, но вчера се прибирах и... реших... купих си цитрусови плодове за днешния ден.
Снощи си легнах рано, според добрия навик, който празнично се беше пообъркал малко. Всичко добре до... сред нощите. По-скоро, до малките часове - два - три...
Ами сега? Полежах, полежах и като разбрах, че Сънчо си е отишъл... хайде тук.
Имам нужда от "тук". Когато съм "тук", усещам, че съм по-силна и можеща. Усещам се по-успешна. А после е по-лесно да бъда успешна и навън...
Плановете и обещанията са ми добре обмислени. Здрав разум във всяко има. А в мен има енергия. Истина е, че дори за мен е изненада... неочаквано много енергия имам.
Всъщност, може и да е логично... Ха, сетих се нещо, но подлежи на проучване и изводите тогава тук ще изложа.
Дааа, вече е 4:00... Време си е за ставане ;)
Добро утро!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар