Снежно е и бяло е навън. Направих си разходка ранна по сутрешното време. Харесвам такива дни от зимата. В ранната сутрин на съботния ден са малко разхождащите се безцелно. Липсата на хора е особен чар на времето, което предизвиква мисли за топлина. Вятърът се е скрил някъде и се радвах на хармоничния танц на снежинките. Целувките им са галещи и усмихващи. Обичам да вървя в снега и да си правя път. През повечето време така вървях. А после топлината на стаята е още по-уютна...
Сега, в средата на деня, си пия сокове и топъл чай. Чувствам се добре. Леко ми е. А днес ми е и спокойно. За разлика от вчера... когато дори и аз не се понасях... Слагам го в графата минало... дано и други го сложат там...
Процесът на детокс си върви по правилата. Разбира се, с обичайното усещане за студ. Помагам си с по-топъл чай. Обмислям и топла вана за крака, но сигурно в по-късен час е я направя.
Има и нещо по-различно в този детокс. Липсва ми енергията, която усещах при предишните дни. По-скоро е на талази. Ту я има, ту я няма... Май ще е най-разумно да подремна в съботния следобед. И приятно ще е...
Толкова... отивам да се хоризонтирам ;)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар