неделя, 26 юни 2011 г.

днес отчитам успех

Днес отчитам успех.
Успехът ми не е измерен със стойности.
Успехът ми е, че въпреки съботно-неделното пътуване, не измених на навиците си.
Ония полезните навици, които ме водят по пътечката ми към моята цел. Сутрешното движение, начина на хранене, който си избрах и следвам без изключения, опитите ми за позитивизъм във всяка ситуация.
Вече съм осъзнала колко е важно да съм емоционално стабилна. Когато съм в емоционално равновесие съм далече и от емоционалното ядене.
Емоционална съм, реагирам с емоция във всяка ситуация, преди да е реагирал разумът ми, /ако го имам, де ;)/ Но тази емоционалност ме прави това, което съм. Не крия емоции, просто не мога.  Но усетих, че мога да ги владея понякога. Опитвам да владея от ония дето ми носят негативен заряд. Нямам нужда от тях.
Да, понякога сълзите ми са толкова близо, породени от страх, от обида, от самота, от тъга... Вече знам, кутията с бонбони не намалява страха, нито обидата, нито самотата или тъгата. Разбира се, знаела съм го. Но в един момент да знаеш, да осъзнаеш и да направиш са много различни неща. Мисля, че вече го осъзнах и сега съм в етапа на правене ;)
И така, днес се чувствам успяла...
А емоциите... те са в мен, с мен... те са моята същност...

.

3 коментара:

  1. Осъзнаване, разбиране, проумяване, път на пред и борба със старите навици, насадили се удобно и контролиращи съзнанието ни... от това имаме нужда, поздравявам те... Всичко изказано на глас е път към успеха...

    ОтговорИзтриване
  2. diva, наистина съжалявам за развоя на коментарите в предния ти пост. Никога не съм проумявала, защто хората гледат от най-лошата и негативна страна на нещата... Слабите хора не разбират пълните хора... незнаят каква борба водят те, не знаят истински как се чувстват, но защо има толкова агресивни и грозни коментари, също незнам... Толкова ли е трудно да сме добри и разбиращи... Всички сме гости на тази Земя за толкова кратко, а я опорочаваме със злобата си... Наистина съжалявам, че се получи така...

    ОтговорИзтриване
  3. Да, оказва се важно да се изрече на глас. :) Но е възможно наистина след един дълъг процес на осъзнаване... и подреждане на приоритетите.
    :)

    ОтговорИзтриване