събота, 23 март 2013 г.

готова съм

Готова съм за утре. Плодове си имам и психически съм се настроила за четиридневния си детокс.
Мразя си кантара... Не обичам да използвам този глагол, обаче днес...
Добре де, спирам с негативните емоции. Ще си търся позитивни настроения. Ще се мотивирам, по-точно самомотивирам. Имам нужда сега от това.
Миналия ден прочетох споделеното от един мъж за неговия път към съзнателното хранене. Сега потърсих статията, за да дам линк към нея, но я нямаше. Много ми хареса нещо, което той казваше: че започнал оттам - да яде повече - повече плодове, повече зеленчуци, повече пълнозърнести храни. Започнал с повече движение, с повече положителни мисли. Всичко това повече води до по-малко рафинирани храни, по-малко сладкиши, по-малко месо, по-малко бездействие, по-малко негативни настроения. Човекът /съжалявам, но не запомних името му/ съвсем естествено за пет-шест месеца станал вегетарианец и се разделил с двадесет килограма излишно тегло за една година.
Докато четох статията се замислих за много неща и си зададох много въпроси.
Добре, аз отдавна започнах да прилагам тези повече. Отдавна по-малко са факт в ежедневието ми. Не съм светица, имам прегрешения, но не са чести, а по-скоро изключения.
От Никулден спрях месото, съвсем спонтанно и с лекота. Мислех, че много обичам риба и няма да мога са се откажа от нея. Но само два пъти купих и втория път... не ми хареса... Другото изключение беше два пъти по две тънки резенчета домашно приготвена телешка пастърма. Заради спомена за вкуса. И защото съм сигурна в произхода й. Вече знам, че едва ли ще опитам пак. Сигурна съм, че това, което направих е избор, напълно свободен и осъзнат. Всеки прави своя избор и не би трябвало да се влияе от околните.
Очаквах, че отказа ми от месо ще повлияе на кантара... уви... нищо...
Очаквах, че детоксите ще запазят част от резултатите до следващото пълнолуние... не се получи...
А много ми хареса как д-р Михайлов сравнява в книгите си детокса с рестарт на организма. Приемам тази логика и намирам дълбок смисъл, но... при мен не проработи в частта за кантара... Да, безспорно ползи имам. Затова детокса, като добър навик, няма да зачеркна от начина си на живот и Пътя си...
Не съм се отказала да търся. Мисля, че мога да се определя като търсещ човек. Да, вярно е, че не винаги довеждам едно нещо до край, но е истина, че в нещата, които вярвам, че могат да ми помогнат съм необикновено последователна. Не мога да бъда и "кон с капаци" и да вървя все в една посока като виждам и си давам сметка, че нещото не работи. Тогава е естествено да намеря друго.
Да, истина е, че съм може би лесно внушаема. И самовнушаема... Но съм сигурна, че тези внушения и самовнушения имат основа от здрав разум. Всъщност темата за здравия разум може и да е спорна, но... а бе, моят си е здрав ;)
Не веднъж съм започвала от утре... от понеделник... Но не веднъж съм започвала и от сега...
Но това е в по-далечното миналото. В по-близкото минало не започвам от начало. Продължавам...
Тези продължения за мен са си една стъпка нагоре по стръмното.
Едва ли знам всичко, едва ли мога и да го науча всичкото. Но откакто съм "станала човек" съм все търсеща информация и информация. Така и ще бъде занапред.
Оптимист съм. За сега непоправим...
Тази вечер чувствам умора. Не толкова физическа, колкото на емоционално ниво. Причини сигурно мога да си намеря. Не ми се търсят... Ей това не е типично за мен. Дали трябва да се притеснявам ;) Или пък да го приема като израстване...
Време ми е за Сънчо. Най-ми е добре когато си лягам до 22:30. Затова нека не правя изключение без да е наложително. Пък и каквото се разписах тая вечер...
А за утре... готова съм :)
Лека нощ!

 .

3 коментара:

  1. край, спирам да следя такива блогове, да не се върне ЛУДОСТТА ми да отслабвам. от два месеца теглих окончателно чертата на всички опити да задържа теглото си ниско, качих 15 кила и за пръв път, съвсем честно, никак не ме интересува :-). който ни обича, ще ни харесва и сто кила, за моят мъж поне съм сигурна, хихи.

    олекна ми от борбата, от постоянното теглене на кантара, пресмятане на калории и пр. сега съм насочила енергия в много по-полезни неща и се чувствам пълноценна. битките трябва да се подбират все пак, нали.

    п.с. не съм забелязала отношението на мъжете да се е променило, Слава Богу все още се обръщат след кака Данче :-). излъчването е важно, излъчванетоооо :-)))

    прегръдки! дано по-скоро и ти да го превъзмогнеш :-)

    Aqua

    ОтговорИзтриване
  2. Aqua, благодаря ти!
    Мисля, че те разбирам много добре. Права си във всяка дума. И много си права, че битките се избират. И аз избрах своята битка... Все още ме побеждава, но един ден ще бъда победител аз. Защото това е моя осмислен избор. Това не е решение за днес от вчера.
    Да, права си, най-важното е излъчването. И слава богу, не се оплаквам. В момента наистина се чувствам и съм пълноценна, но искам така да е и в следващите ми години. Затова за мен тази битка е избор.
    Това е моят Път и макар с отклонения и завои ще си го следвам и вярвам, че скоро ще е по-лесен. Това е пътят ми към здравето, преди всичко. А излишествата ми са едно от препятствията, които би трябвало да преодолея, преди да ми нанесат непоправими вреди.
    Хубав ден ти желая, мила Дани!
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, Дива,
    Реших и аз да се включа по повод кантара. При мен съм забелязала, че преди пълнолуние ходя по-рядко до тоалетна и кантарът ми показва 1-1,5 кг повече. След пълнолунието нещата се орегулират. Така че, според мен е добре да забележиш естествените цикли на организма ти.
    Замислих се също и дали си се запознавала с храненето според кръвната група? Може да ти е интересно.

    ОтговорИзтриване