сряда, 28 август 2013 г.

в края на август

И август си отива...
А в мен е неудовлетворено...
Свършената работа е много, дори повече отколкото нормално човек може да си представи. Дните ми започваха рано и завършваха късно с натежало тяло от умора. И на следващия ден - пак. Физическа умора...
Разбира се, че свършеното е необходимо и полезно, невъзможно да се върши в друг сезон, по друго време. В този смисъл съм доволна от дните си.
Обаче... не успях в желанията си да направя нещо повече за себе си. Колкото и изтъркано да е - нямах време. Но нямах и желание. Уморена, вечер си мислех единствено как да се опъна на леглото и да заспя. Поне сънят беше с мен почти винаги. Тази мисъл идва да ми напомни нещо забравено, на което не се отдава внимание - физическата умора довежда съня. Не говоря за преумората. Тя е с обратно действие. Явно въпреки, че се чувствах много уморена, тялото ми не е преминала в границите на преумора, намерило е баланса. В такива дни да си помисля за гимнастика... не можех.
Не си търся сега оправдания, не се опитвам да се самообвинявам. Станало е така, както е трябвало, навярно. Обаче... ми е някак неудовлетворено, че отмина лятото, а аз...
Какво пък. Едно различно лято. Имам си и успехи. Храната ми беше преобладаващо плодово-зеленчукова. Изобилие имаше и още има. До седмица, вероятно, ще се върна към онова ежедневие, което сякаш мога да контролирам повече и да намирам повече време за себе си. И тук съм успявала, но... това лято беше различно. И не се оплаквам, само си споделям.
Днес е следдъждовен ден. Може и за днес да е приготвило небето някой облак за тук. Но сутринта ясно си показа, че есента иска да навлиза във владение. Мъглите се поразсеяха, но оставиха усещането, че лятото си отива.
Днес дори не ми се мисли какво мога да направя за себе си. Имам неотложни работи, които трябва да завърша днес и да предам утре. Но пък желанието да си попиша тук надделя. Имам време, ще успея и с работата. Освен това искам и да почета повече. Чете ми се. Напоследък, само взимах книга и заспивах с нея.
Сега ще поработя, а после... за каквото остане време.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар