От толкова отдавна все се канех да започна пак да си правя тибетските ритуали. Тази сутрин сложих поредно начало. И няма да се налага скоро начало, защото знам, че сега ще съм редовна. И ще го пиша тук. Ей така... да се самомотивирам.
Ето, няма и десетина минути, а вече ми е по-леко и по-важното - по-ясно ми е.
А най-хубавото е, че въпреки мързела ми /щото то друго име няма/ все още съм във форма и почти безпроблемно си направих двадесет и едното повторения.
Напоследък четох една книга на Пол Брег и дъщеря му Патриша за нервната сила. Нервна сила, жизнена сила... имена всякакви. За мен това е онова нещо, което сутрин като се събудя да ме усмихне и да ми обещае прекрасен ден. И той да е такъв - динамичен, изпълнен с дейности и много усмивки.
Та там прочетох нещо, което не е нито ново, нито кой знае каква сензация. Обаче е съвсем вярно. Тялото е такова каквито са ни мислите, а мислите ни са такива каквото ни е тялото. Е, логично е... Вече усетих как едно движение /и то не е кой знае какво/ ми прояснява мислите.
Значи имам храна за размисли през деня си. И време за движения ще намеря.
А това цветче на снимката е от синя жлъчка. Промъкнало се сред клонче на смрадлика.
Някога... преди повече от петнадесет години прочетох, че чай от стръкове на синя жлъчка действат отслабващо. Тогава го пих. Миналия ден си набрах и нарязах за сушене. От днес започвам да си правя чай. Обаче е горчив. Тогава ми трябваше време да свикна с горчивината му. Ама, млада бях. А днес... толкова горчиви работи съм понесла, че някакъв си чай от синя жлъчка не ще ме уплаши...Ще разкрия тайната - ако се пие топъл е поносим... както и всяка горчивина се понася по-лесно с топла прегръдка, когато я има...
След почивката от десетина минути тук отивам да действам. Всъщност, работата, оная дето не иска много мисли, е най-добрия заглушител на вътрешния глас дето все да се оплаква иска...
Отивам да си изпия детоксикиращата комбинация от Шуслерови соли. Днес е вторият етап, от който дозите се намаляват. Е, аз по инерция сложих повече, но пък ще го изпия за повече време.
На работа...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар